Ден на траур е обявен в държавата заради поредните жертви на войната по пътя. Автобус катастрофира на магистрала и погинаха осем човека наведнъж. Това не е първата подобна трагедия с българи. А пътищата ни са като гробища – осеяни са с паметници на загиналите в катастрофи едва ли не на всеки завой. ( Според статистиката през изминалата 2010 г. са станали 6594 пътни произшествия със 775 жертви.
Много хора в днешния траурен ден сигурно си мислят, че това не е случайно и Господ ни праща предупреждение. Но "Бог не е създал смъртта и не се радва, кога гинат живите, защото Той е създал всичко за битие" (Прем. 1:13-14). "Бог е създал човека за нетление и го е направил образ на Своето вечно битие; ала по завист от дявола влезе в тоя свят смъртта..." (Прем. 2:23-24). Защото Аз не искам смъртта на умиращия, казва Господ Бог; но обърнете се - и живейте! Господ не иска даже смъртта на грешника. Той иска грешникът, какъвто е всеки от нас, да се обърне от пътя на злото и да бъде жив.
Често се случва, не съвсем осъзнато, когато Господ посети някого с тежко изпитание, със скръб, със загуба на близки, тогава човек неволно започва да се моли от все сърце. Молитвата е с думи, завещани ни от светите отци, или със спонтанно избликнали от сърцето слова.
Главното средство да се спасим е да търпим различни скърби, кому каквито Бог определи, според казаното в Деяния апостолски: Чрез много скърби подобава да влезем в царството Небесно, ни учи св. Амвросий Оптински.
Онзи, който иска да се спаси, трябва да помни и да не забравя апостолската заповед: Понасяйте един другиму теготите, и така изпълнете закона Христов (Гал. 6:2). А който изпълни закона Христов ще бъде осенен и с мира Христов, който надвишава всеки човешки ум.
Бях свикнала като ме попитат „Как си?” да отговарям: „Благодаря на Бога! И днеска съм жива.” Защото наистина така се и чувствам. Отговорът ми беше искрен. Но онзи ден една близка, която не бях виждала отдавна, сякаш се смути от моя отговор. И реших не аз да напомням на хората за смъртта, като споделям съкровенните си чувства. Но всички човеци са смъртни и не бива да го забравят. "Ние ще умрем и ще станем като разляна на земята вода, която не може да се събере; но Бог не желае да погуби душата и се грижи да не отхвърли от Себе Си и отхвърления" (2 Цар 14:14).
„Накажи душата си с мисълта за смъртта и като си спомняш за Исус Христос, събери разсеяния си ум. Доколкото душата продължава да живее след смъртта, остава доброто, което не се губи със смъртта, а нараства.” са казали още светите отци.
Бог да даде на живите смирение и дълготърпение и покой на мъртвите!
Боже на духовете и на всяка плът, Който стъпка смъртта, съсипа дявола и подари живот на Твоя свят!
Сам Ти, Господи, упокой душата на починалите Твои раби (имената.....) в място светло, в място злачно, в място прохладно, където няма никаква болка, скръб и въздишка.
Всяко съгрешение, което са сторили с думи, или дело, или мисъл, прости, като благ и човеколюбив Бог, тъй като няма човек, който да живее и да не съгреши. Един Ти, Господи, си без грях: Твоята правда е правда вечна, и Твоето слово е истина.
Защото Ти си възкресението, животът и покоят на починалите Твои раби, Христе Боже наш, и затова на Тебе отдаваме слава с безначалния Твой Отец и пресвятия, благ и животворящ Твой Дух, сега и всякога и във вечни векове. Амин.
Вечна им памет!
ОтговорИзтриване