Въвеждане на Пресвета Богородица в храма

Въвеждане на Пресвета Богородица в храма е вторият голям Богородичен празник, отбелязван на 21 ноември или 4 декември –според провославностилния календар. Празникът е посветен на значимото събитие от живота на Божията майка, когато тя като дете е заведена от своите праведни родители Йоаким и Ана в Храма на Йерусалим. Както за рождението на малката Мария, така и за този ден, няма преки библейски и исторически доказателства. Въпреки това, както Рождеството Христово, така и тези празници имат важно духовно значение за всеки вярващ християнин.

Според преданието, тригодишната Мария е отведена в храма по обета на своите родителите Йоаким и Ана, за да продължи да се учи и възпитава, редом с девиците, във вярна служба на Бога, докато за нея се намери годеник. Според традицията на Църквата, Дева Мария е посрещната тържествено от цялата храмова общност, водена от първосвещеника Захария. Светата Дева била поставена на първото стъпало пред храмовия вход и за почуда на всички присъстващи, неподдържана от никого, тя се изкачила свободно по 15-те стъпала и се спряла на най-горното. Преданието разказва още, че тя била въведена в Светая Святих, където влизал веднаж в годината само първосвещеникът, но не и другите девици. Така било, за да се "храни" от ангелите, да стане "свещена и благословена сред всички", за да се роди от нея Божественото дете.

Смята се, че добре познатите стихове на Псалм 44, са вдъхновение в чест на посвещаването на Дева Мария да служи на Бога в Храма на Йерусалим.

Чуй, дъще, и виж, наклони ухо и забрави твоя народ и дома на баща си.
И силно ще пожелае Царят твоята красота, защото Той е твой Господ, и ти Му се поклони.
И дъщерята тирска с дарове и най-богатите от народа ще умоляват лицето Ти.
Всичката слава на царската дъщеря е вътре: нейната дреха е със злато везана;
в изпъстрена дреха я довеждат при Царя; след нея водят при Тебе девици, нейни дружки,
довеждат ги с веселие и ликуване, влизат в Царевия чертог.
Вместо Твоите бащи, ще бъдат Твоите синове; Ти ще ги туриш князе по цяла земя.
Ще направя да се помни Твоето име от рода в род; затова народите ще Те славят от века до века. (Псалм 44, 11-18)

Православната църква счита, че думите от Псалм 44 са пророчество, пряко свързано с Богородица, а според Евангелието на Лука, Мария произнесла следните думи:

И рече Мариам: душата ми величае Господа,
и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой,
задето Той милостно погледна унизеността на рабинята Си; защото, ето, отсега ще ме облажават всички родове;
задето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му;
и Неговата милост е из рода в род за ония, които Му се боят; (Ев.Лука 1:46-50)

Основна тема в празника на представянето на Богородица в храма, която се повтаря няколко пъти по време на празничната служба, е, че тя влиза в храма, за да се превърне в жив храм на Бога. Така в Новия Завет са изпълнени пророчествата на старите пророци, че "жилището на Бога е в човеците" и че хората са единственото възможно жилище на Божественото присъствие. (Езекиил 37, 27, Йоан 14, 15-23, Деяния 7, 47, II Коринтяни 6, 11, Ефесяни 2: 18-22, I Петрово 2, 4, Откровение 22: 1-4)

Днешният празник е прелюдия към добрата воля на Бога. „ Тъй и ние велегласно да възгласим: радвай се, изпълнение на промисъла на Жизноподателя!” (Тропар)

Пресвета Богородица е най-чистят Храм на Спасителя, съкровище на Божията слава, представена днес в дома на Господа, с което благодатта на Божествения Дух, ангелите славят Бога. Тя наистина е Домът на Небето!