Дяволът и Сурва

Години наред сурвакарският фестивал в Перник и зрелищните шествия на предрешени хора в костюми от убити животни и с маски от перата на безброй обезглавени птици, обилно почерпени с домашни питиета с различен градус, накърняваха религиозното ми чувство. А до голяма степен и усещането за естетика.

Това ме държеше встрани от ужасния грохот и стълпотоворението на хорав центъра на града през дните на фестивала. Все си намирах някакво занимание далече от шумотевицата, защото ако се окажех някъде наблизо ми ставаше зле. Топка ми се свиваше в стомаха и сълзи на безсилие рукваха от очите ми.

С времето обаче се научих да приемам зрелището като простонароден уличен театър и макар да не мога да стана част от него, с дълготърпение и смирение го приемам. Имам си мечта то да стане нормален градски карнавал, каквото е всъщност, а традицията да се пази и показва по селата и там да се водят чужденците - да видят чудото на чудесата, както се изразява етнологът Цветана Манова и да опитат вариво и греяна ракия с мезе от туршия. Така това ще бъде пресътворена традиция, макар не всичко, което е свързано с народа и повтаряемост да е „традиция“. И като поредното изпитание, което Господ ни праща, за да ни даде шанс да се очистим от нашата греховност.

Понякога си мисля, че трагедиите в Перник идват и в резултат от Божия гняв, предизвикан от тези погански празненства… Но в православнито си невежество народът гледа на тях като на спектакъл, с който осмива абсурдния ни живот в абсурдната ни държава.

Обикновено предрешените като попове по време на пернишкия фестивал изглеждат повече от действащите в храмовете свещеници. Не беше по-различно и тази - 2012г. Новият елемент бяха остроумните намеци за обявените най-сетне публично връзки с Държавна сигурност на 11 от 15 митрополити в Светия синод на Българската православна църква. (Традиционният персонаж на полицая в сурвакарските групи също имаше актуално за деня поведение с грубо отношение към други маскирани.)

И като няма страх от Бога се стигна до там, че свещенослужител стана сурвакар в ролята на селския свещеник. Отчето си избрал да бъде попа, който венчава мъжката булка за младоженята на традиционната сурвакарска сватба. Оказа се, че отецът сам не могъл да прецени дали това е редно и вместо да поиска благословия от Началството (цитирам премиера, но в смисъл на вишестоящия архиерей), питал секретарката на читалището в свето село дали това е редно. Ентусиазмът му беше толкова голям, че маскираният поп се комкаше с винце на една от сергиите със скара още преди откриването на фестивала в петък вечерта и канеше и случайни минувачи да опитат от „кръвта Христова” по сурвакарски, а после ги благославяше с тенекиен кръст и даже караше поспрелите минувачи да целуват този Кръст.

Според православните канони всякакви езически ритуали и носене на муски и талисмани с определена цел, е грях и противоречи на истинската православна вяра. Доколкото зная, Църковно наказание за простъпка е шест години отлъчване от църквата в случай, че нарушителят не се разкайва. При искрено разкаяние наказанието се определя от изповедника, най-често с лишаване от причастие за определен период от време.

Има все пак и такива свещеници, които учат, че е несъвместимо кръстени християни, посещаващи светия храм, да участват в маскарадни игри като служение на боговете демони. Църковният канон изисква за тези, които са участвали в такива игри, да не се ползват от тайнствата на светата Църква, ако не покажат покаяние.