Морни пътници пият вода от дарена чешма на трънското село Филиповци

На път за Трън, по средата на китното село Филиповци, морни пътници могат да утолят жажда от дарена чешма. Над сами дулото има надпис „Обичай родния край”. Напомнянето за трънчани едва ли е нужно защото техният трънски патриотизъм граничи с шовинизъм.

Информационна табела съобщава, че чешмата е дар от именития им земляк академик Никола Попов. За доброто начинание са помогнали Сашо Поров от село Радово, Тодор Гигов – Йовичин, Румен Попов, както и кметът Павел Нонев, а чешмата е съградена през 2010 г.

Академик Никола Попов е обявен за почетен гражданин на Перник. Той има сериозни научни изследвания в областта на процесите, протичащи в световната икономика. Бил е "антифашист" и когато обявиха почетното му звание на нържествено заседание на Общинския съвет в Перник той разказа партизански спомени. Роден е през 1922 г. в трънското село Филиповци. Завършил е аграроикономически науки в Софийския университет през 1948 г. Същата година е избран за асистент, през 1955 г. става доцент, а през 1965 г.- профосер. Академик е от 1989 г. Бил е заместник ректор на СУ "Св. Климент Охридски" (1961-1966) и ректор на Университета (1989-1991). Бил е директор на Института по икономика и организация на селското стопанство.

Сред многобройните му трудове са "Аграрни отношения при социализма" (1976), "Стопанска конкуренция" (1989), "Съвременни капиталистически аграрни отношения. социалната съдба на съвременния фермер (1994), "Китайското икономическо чудо"(1995), "Световното стопанство се прекроява", "Капиталът срещу капитализма".

От няколко години акад. Никола Попов е председател на Славянското дружество в България, което разгръща разнообразна дейност.

Споменатият в табелката Тодор Гигов - Йовичин също е роден в село Филиповци - на 15 март 1926г. Учи в смесената Трънската гимназия и там постъпва в РМС (Работнически младежки съюз). После за кратко работи в Мини Перник, но по здравословни причини напуска. Преди да отиде войник, една година е учител в село Драговита, Царибродско. След това учи във Висшето народно военно училище "Васил Левски". Две години служи в българската армия и от месец април 1952 г. започва работа във вестник "Народна армия", където остава до 1974г. По-късно е главен редактор на изданието на Генералния щаб на БНА сп. "Военноисторически сборник".

Като военен пенсионер завежда редакция за документална и публицистична литература в издателство "Профиздат". Работи като сътрудник и в Центъра за българистика към БАН. Освен висше военно образование, той е завършил и българска филология в СУ "Св. Климент Охридски".

През дългия си редакторски стаж Тодор Гигов сътрудничи на почти всички български централни издания и на военнопатриотични издания в Русия, Полша, Чехия, Румъния, Унгария и бившата ГДР.

Освен стотици статии, репортажи, очерци и интервюта, сценарии за документални книги с историческа тематика, Тодор Гигов е автор и на няколко книги. Между тях са преведаната на руски език документална повест "Капитан Райчо Николов", документалният роман със сюжет от национално-освободителните борби "Прокълнати ветрове", очеркът за родения в Трънска Клисура генерал Благой Иванов "Планетарно сърце". Книгите му са отличавани с литературни награди от Министерството на отбраната.

През 1967 г. Тодор Гигов предложил да се чества официално и в три етапа 13-вековния юбилей от създаването на Българската държава, което впоследствие и стана.

По повод изграждането и даряването на чешмата Тодор Гигов пише бележка, която е публикувана във вестник "Дума" на 7 януари 2012, брой 5:


Всепризнат дарител

Тодор ГИГОВ

Академик Попов е познат сред своите съграждани от родния си край и в научната общност като щедър дарител, последователно доказал отзивчиво милосърдие, което хората приемат за висока нравственост, почти забравена в днешния коварен свят на възраждащия се хищнически капитализъм. Открай време превеждаше добавките към месечната си заплата на училището в родното си село Филиповци с изричното желание да се подпомагат отличници и деца на бедни родители. Когато училището беше закрито, каквато участ, уви, сполетя училищата на всички села в някогашната Трънска околия, непознаваща мизерията в социалистическа България, той започна да превежда размера на същата сума на училището в Радомирското село Дрен. Няма къща от това село, в която да не знаят и да не са чували за проявяваното голямо милосърдие от страна на учения -академик Никола Попов.

Неговата добродетелност се е превърнала в начин на живот. Неотдавна, в съдружие с бизнесмена от с. Радово Сашо Гюров, той подпомогна щедро изграждането на нова чешма в родното му село вдясно на шосето за Трън. Чешмата, с бликаща студена вода, никога непресъхваща от незапомнени времена, беше почти изцяло разрушена. Сега е приятно да поседнеш на пейката, да се порадваш на обновения корпус и да се насладиш на шуртящата струя, денонощно бълбукаща на талази.

В момента академикът дарител си има и една незатихваща болка. Той има желание на видно място пред кметството на родното му село Филиповци да се построи скромен паметник за увековечаване паметта на 65 войници, сержанти и офицери от селото, загинали във войните на България за свободата и независимостта на Отечеството. Готов е да откликне на тази закъсняла повеля, смята, че това е дълг на всички, но не среща очакваната отзивчивост. Дано намери съпричастни радетели на това изключително благородно и патриотично дело.