Кой написа Харт(а)тия 2013?

Документ, претенциозно наречен Харта 2013 за разграждане на плутократичния модел на държавата, се разпространява от две-три дни в социалните мрежи и в интернет пространството. Хартата е подписана от над 60 юристи, журналисти, еколози,  представители на неправителствения сектор, деятели на културата, преподаватели, но авторът му е скрит зад техните имена.  

В документа е направен опит да бъдат изброени  основните проблеми в държавата – корупция, мрежи от тайни общества и корпоративни картели, чрез които функционират публичните сфери, провал на борбата с престъпността, проблеми в съдебната система. 

Хартата се представя и като гражданска  инициатива за промяна, като се предлага  да се създадат експертни работни групи, които да анализират как законите отварят вратички за злоупотреба с гражданските свободи от страна на полицията и други служби и това да бъде първата стъпка. Т. е. не става дума за оставка на настоящите правителство и парламент, а за академична работа, която изисква сериозен потенциал и ресурс.  Лансира се и идея да бъде изработена  концепция за управление на публичните средства, както и законови промени за укрепване на независимостта на съдебната власт. 

Хартата не се приема еднозначно. Много хора вече я подписват на специално създадения сайт www.harta2013.eu. Някои от тях, като режисьорът Росен Елезов вече публично поискаха подписът му да бъде оттеглен, документът той е нарекъл „парцал”. Журналистът Асен Григоров пък поиска през Фейсбук признание от автора на текста. Всъщност сред подписалите хартата има хора с различни убеждения, но прави впечатление преобладаващият брой на хора, свързани по някакъв начин с партията и сдружението „България на Гражданите” – каквито са Йонко Грозев, Иглика Трифонова, Георги Атанасов, Цветозар Томов, Веселина Седларска, а вероятно и други. Възможно е тази харта да опит за политическата платформа, която да обедини гражданите, и за която говори лидерът на партия „Движение България на гражданите” Меглена Кунева. 

За съжаление обаче документът е представен като граждански, а появата му предизвиква искри както сред протестиращите, така и сред хората, които следят протестите чрез медиите. Мнението е, че Хартата подменя идеята на протеста за незабавната оставка на правителството и подготвяне на нови предсрочни избори. Смята се, че така управляващите в момента получават неопределено дълъг период от време, в което могат да манипулират нещата чрез псевдо-граждански комисии. Текстът се оценява като неясен и абстрактен, „натресен отгоре”.  заради многословието, хартата находчиво беше начена "хартия 2013".ахп “Това с “плутокрацията” и този списък на “пострадали” от нея отдолу некакъв майтап ли е?”,  питат хората по форумите. 

Добре е все пак да се чува гласът на хората, които искат кратки, ясни и изпълними мерки тук и сега, а не “комплексен анализ” и “обобщаване на анализите” относно “състоянието на демокрацията” незнайно кога.

В края на хартата, представяна като независима гражданска инициатива за възстановяване на демокрацията и върховенството на закона, е записано: „Всеки, който подкрепи хартата, самоопределя себе си като препятствие пред разрастването на модела – с ясната си публична позиция и активност, които ще препречват неговото функциониране.” Възниква въпросът дали ако някой се чувства извън модела и като препятствие за функционирането му и всеки ден води своите малки битки и войни със системата е свободен да не подписва тази харта. Или отново става дума за зависимости и задкулисие и за това да се разчита на еуфорията и енергията и волята за рестарт. В крайна сметка някой е написал този текст, защо го е срам да си признае. Едва ли авторите са 60 човека. Допустимо е да има личности, които ще са свободни да не се присъединяват към претенциозната харта и да са направили повече за очовечаването на обществото и на всеки човек. 

Не бива да се забравя, че над всичко е Бог, а в този текст това отсъства…