Знеполският епископ Йоан ослужи молебен в Перник година след заматресението (слово)

Една година след голямото земетресение в Перник от 22 май 2012 г. Знеполският епископ Йоан, викарий на Софийския митрополит, отслужи в града молебен за здраве и благоденствие на града и жителите му.
В богослужбата с него участваха софийският протосингел ставроф. ик. Ангел Ангелов и пернишкото свещенство. Молитвено към миряните се присъединиха кметът на Перник Росица Янакиева със съпруга си и своята внучка, областният управител Иво Петров, председателят на общинския съвет Владислав Караилиев.

Бог да пази Перник от скърби, беди и злощастия се помолихме всички заедно с епископ Йоан. „Сега трябва повече от всякога трябва да сме обединени – църква, община и държава. Затова с чест и радост предавам благословението на Негово Светейшество патриарх Неофит”, каза в пастирското си слово след молитвеното последование епископ Йоан.

Той благослови и постно ястие, което беше приготвено от общината и след това раздадено на гражданите.

Негово преосвещенство беше и в село Дивотино, което беше в епицентъра на земния трус от миналата година. Там също беше отслужен молебен по повод една година от природното бедствие, сполетяло района и беше раздадено благословено ястие.

Дни преди годишнината от земетресението, в село Дивотино бе поставен седемметров кръст на един от най-високите върхове в Люлин планина – Чучул, който ще бъде осветен в последствие.

Триптих с Иисус Христос, Богородица и св. Иван Рилски, изписани върху парче от счупена керемида държеше в ръце възрастна жена по време на молебена вчера пред пернишкия храм „Св. Иван Рилски”. В усърдието си жената приканваше към смирение и покаяние и беше израз тъкмо на призива на Знеполския епископ Йоан да се научим да общуваме помежду си, защото повечето хора я приеха като странница.




Епископ Йоан: Бъдете търпеливи и постоянни в молитвата (слово)

Почитаеми представители на българската държавност, почитаеми представители на общинското ръководство на този град,
всечестни отци, Ваше високо благовейнство уважаеми отец Протосингеле, Ваше високо благовейнство уважаеми отец предстоятел на този храм,
Скъпи и обични в Господа братя и сестри, жители на град Перник,

Намираме се в радостта на славното и мироспасително Възкресение Христово. Тази година е бележита в историята на светата Църква – изпълниха се 1 700 години от подписването на Миланския едикт – онова разрешение, което бе измолено от християнската Църква, пребиваваща три века в гонение от своето съществуване, молеща се скришом и получаваща своята свобода през 313 година в делото на св. равноапастолен цар Константин. Това решение, продължаващо всъщност и утвърждаващо едикта за толерантност на император Галерий, даде свобода на християнската вероизповед, т. е. зачетие да бъде свободно изповядана по всички краища на света.
В тази бележита годишнина ние сме в този град, спомняйки си едно събитие преди една година – печално и нещастно, което смути множество християнски души, не само, човешки души най вече, със силата и мощта на природната стихия, изявена в земетръса и в оная потрес на земната кора, която всички ние усетихме под краката си. И страх ни обзе, защото си даваме сметка, че ние сме слаби и немощни човеци. Обаче всички ние сме под Бога, което е много важно да бъде винаги осъзнавано, разбирано и чувствано.

Един велик светител в една своя проповед на Велика събота и по-късно свързвайки със Светла събота или онова радостно посрещане на възкръсналия Спасител задава въпрос към всички нас - тогавашните православни християни, които вече не са сред нас, защото това е векове назад и сега живеещите православни християни, към които този въпрос е същностен и важен и той може да бъде зададен и днес със същата тази валидност. А той е: Какво би пожелал човек за себе си тук на Земята да се случи лично за него, т. е. за вярващото човешко сърце? Какво най-много би пожелал в тези светли дни след Възкресението Христово да се случи в една благодатна среща или онова, което някой би пожелал. И отговаря този светия: Ако питаха мен, щях да отговоря - да имам възможност веднъж в живота си да видя с веществените си очи Господ Иисус Христос

И тогава, веднага си спомняме онези утешителните думи, които Иисус Христос даде на всички човеци:
Веднъж, че през своето славно Възнесение ще изпрати друг утешител Светия Дух, който да съгрее светата Църква и който ние очакваме в тези 40 дни, които минават след Възкресението Христово и когато виждаме христовите ученици да се радват на явилия си възкръснал Спасител, който в това време 11 пъти се яви на своите ученици.
А от друга страна, че който вярва в мене, не трябва да унива, защото, който вярва в мене, вярва в оногова, който ме е пратил и той ще му даде сили за вечен и блажен живот. Затова и в тези утешителни думи, че и Бог Отец е с нас и е бил винаги с нас през цялото наше човешко съществуване, а и още преди да се родим - в майчина утроба, е изявата на този текст, който е най-утешителния, който трябва да приведем и днес., в светлия следпасхален период. А той звучи така: „Който има заповедите ми и ги пази, този е тоя, който ме люби. А който ме люби, ще го възлюби и моят Отец Небесен. И аз ще го възлюбя и ще му се явя Сам“ Ето го Божието явяване на всеки един човек. За всеки един човек , макар и незримо, Господ и сега е сред нас, защото той не допусна, въпреки изпитанието на този град, да загине човешка плът.

Много е мъчно, може би е лесно да се изразят много думи да се кажат, но е много мъчно да се
опише изживяването на всички вас. Тези потреси на земното кълбо бяха усещани месеци, след като се случи основното земетресение. Имах възможността да говоря с много от вас много по-късно след събитията на 22 май миналата година. И всички изразиха в един глас тази мисъл – ние живеем в страх, защото не знаем в кой момент какво ще се случи и дали няма да бъде тази нощ последна за нас. И този размисъл върху тия думи ми даде основание да считам, че действително никой от нас, никой не знае дали тази нощ няма да бъде последна за всеки един от нас. А това значи, че ние се подготвяме за срещата с вечността, искаме или не искаме. Ние разбираме, че тук сме за определено време, в определена мисия, определено действие. И ако Бог е този, който ни е възлюбил, а Той ни възлюби, защото отдаде своя единороден син, та всякой, който вярва в него да не погине, а да има живот вечен. Той и сега се грижи за всички нас. И сега знае всяко човешко сърце и разбира всякоя една човешка мисъл. И ние вярващи или невярващи, колкото и да искаме да не се вглеждаме около себе си в оная действителност, която ни заобикаля или пропускаме пък вглеждането вътре в себе си, което е важно, защото Бог говори много пъти чрез свои ближни човеци, чрез свои пратеници тук, на земята и чрез своите светии най-вече.

Но това са думите на св. апостол Павел, които изричаме сега с искреното си чувство на удовлетвореност, и което беше всъщност и въплъщението на всички светии и на свети Йоана Рилски Чудотворец: "Бъдете радостни в надеждата, в скърбите бъдете търпеливи и постоянни в молитвата.".

Ето го един светия, изразен в това изречение. надеждата във възкръсналия Христос, защото да - ние знаем за онези, които обичат Христос какво Господ е приготвил на небето, но искаме и тук, на земята да усетим Божието присъствие. Това зависи много от нашето разположение, от нашия живот, от нашето старание именно в изпълнение на заповедите Господни. А какво виждаме ние днес - една непрестанна борба между човеците, едно непрестанно щение да докажем кой е прав и кой е крив. Една непрестанна нестихваща, в много отношения изразяваща се ярко, а не само ярко, а и грубо една стихия на човешко надмощие и изява на човешка гордост.
Защо сега ние да не се обединим повече от всякога и да загърбим тези ежби, караници, и кавги. И да не допускаме определени цветове или определени политически сили и възгледи да ни разделят. Нали Църквата е тази, която винаги се старае да обединява своите човеци въз основа на самото си название "еклисия", което значи "събрани". И ние сме за това събрани - да се помолим Бог да утвърди този град, да го запази от всякакви беди и злощастия, от скърби и зли обстоятелства. Но Бог вижда нашето отношение помежду ни. Вижда нашето нетърпение как не можем да общуваме помежду си. Вижда много пъти и ние го чувстваме и остро го изживяваме. Справедливо го изрази в едно свое пасхално послание един съвременен наш архиерей. Той също преживя нелеки трудности в своята епархия и със самия себе си се бори в утвърждаване на своето здраве. Той каза: "Нашето общество остро изживява този комплекс на необщуването помежду си.". Че сме хора в съвкупност, но се разминаваме, подминаваме, затваряме се всеки в своите домове и никой не знае какво се случва с другия или пък не желае да разбира човешката болка, или скръб, или нещастие.

Всъщност ние сега поради някои скръбни обстоятелства трябва повече от всякога да сме заедно и обединени - и Църква, и общинското ръководство, и всички жители на града.
И затова с чест и радост преподавам благословението на Негово Светейшество Българския патриарх и Софийски митрополит Неофит. както знаете, на 24 февруари, след проведената тържествена интронизация и патриаршески избирателен църковен събор бе избран за Патриарх Български и Митрополит Софийски и остана временно управляващ в пределите на Русенска епархия. Той специално поръча да ви съобщя, че се моли за вас и че във благовремие и добро разположение лично ще дойде да посети всички вас. негово светейшество е човек известен със своите красиви богослужения и със своя глас, със своето музикално-песенно талантливо изпълнение на всички църковни песнопения. Той е и много добър проповедник. Той е един достоен човек, безспорно. И сега ние отправяме молитва и за него, защото той поема тежък кръст на едно приемство на един патриарх стоик - покойния Негово Светейшество Максим, Митрополит Софийски и Патриарх Български, който много преживя и дълго видя на земята какво се случва и сега е сред нас в молитвено и незримо ходатайство за нашата Църква. но нека повече да работим и ние, които сме в Църквата и заедно с вас да си помогнем в тези трудни моменти.

Благодаря всесърдечно и искрено на цялото общинско ръководство, на г-жа Росица Янакиева като кмет на града, на г-н областния управител, на целия техен екип, които много се потрудиха една година в недостиг на средства да възстановят каквото могат, заедно с подкрепата на държавата, разбира се. И ако държавата не ни помогне, в крайна сметка, не може всичко да се свърши толкова бързо, но трябва да се върши, защото то чака нас. Не дай Боже, да има по-голямо бедствие.

Бог ни помилва и ни даде възможност за де очустваме, да размислим. Това е за мен изводът. Да разберем ние къде се намираме и какво струваме като човеци, защото в момент на такива изпитания се разбира кой кой е. но Христос е до нас. това не трябва да забравяме. На него да се молим и на него да се оповаваме.

И тъй, бъдете спокойни и твърди във вярата! Стойте твърди във вярата, защото тази вяра победи света. защото поколения са минали, царе са си отишли, царства и империи са си отишли, но християнството се благовести във света. Защото то идва от изворите на Бога.
Като ви благопожелавам Божията милост и благодат върху всички вас да почива, оставам ваш в Христа искрен молитствовател и човек, който ще се опита да съпреживява всичко онова, което и вие преживявате.

Всъщност този град е дал много на България със своята приемственост, със своята история и култура, но и със своите човеци. Да, много хора искаха този град да бъде преимуществено в промишлеността и движещото сърце на тежката индустрия. но курсовете се променят и сега се търсят нови пътища за съществуването на града.
Да Ви дава на вас сили Господ, г-жо Янакиева, втори мандат кмет!

Никога не съм се вълнувал от това кой какви политически позиции ще изяви. Това е негово право. По-важно е какво е отношението към светата Църква, към Бога, не само в този смисъл като към институция, а в живота на човека въобще. Защото изгоним ли Христос от душите и от живота си, нищо добро не ни очаква. Ние също го разбираме и виждаме и също изявяваме много проблеми в светата Църква. И нас много различни самозвани съдници - понякога самозвани, а понякога и ние сме дали повод, търсят и онази малка сламчица в окото на ближния, а никой не иска да види гредата в своето око.

Затова молим Бога да дава сили и твърдост на нашите управници да се обединят, не се карат - да се обединят в градежа на държавата, да се прегърнат и да работят за просперитета на човешкото българско общество. Това е нашата молитва, а ние винаги ще ги подкрепим, защото за четири години мандати или кой знае колко . това е променяемата ситуация. Ние си оставаме хора и трябва да имаме спокойните очи като се срещнем с вас да кажем "Христос Возкресе! Во истину возкресе!", да разменим човешките думи и да си останем хора, последователи Христови, които не могат да бъдат разделяни нито от политически възгледи, нито от цветове, нито от раздори, от размирици, кавги и препирни, в име Христово всички да бъдем едно. Христос Воскресе.