Радомирци искали нова черква и в началото на 50-те години на миналия век
Започна градежът на нов храм в Радомир. В деня на големия християнския празник Свето Благовещение Богородично беше положен основният камък на новата черква, която ще е тъкмо „Свето Благовещение”.
За отслужване на водосвет и молитвеното последование за случая в Радомир дойде Браницкият епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит, придружен от протосингела на Софийска митрополия от. Ангел Ангелов. В чина се включиха и местните духовници от. Александър, от. Димитър и отец Георги Христов, водени от архиерейския наместник на Радомирска духовна околия от. Иван Плочарски.
На мястото, където ще се издига храмът, в съседство с Младежкия дом, се бяха събрали много хора, сред които беше и градското ръководство- кметът Пламен Алексиев, неговите заместници, общински съветници, както и членовете на Църковното настоятелство, сред които Венета Стоева и Уляна Димитрова.
Полагането на основния храмов камък стана с благословението на Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит.
Гранитният камък с надпис с името на храма и метална капсула с паметна записка на патриаршеската благословия, подписана от духовниците и кмета, бяха положени в предварително приготвен изкоп от протосингела от. Ангел и от. Иван Плочарски.
Намерението е градежът да бъде завършен след три години, а идеята е престояла малко повече от 20, защото е от 1992 г., когато Църквата отстъпила на общината свой имот от 4 декара за разширяване на гробищния парк. По обещанието на тогавашния кмет д-р Георги Димитров, в замяна трябвало да получи терен за нов храм, но това се забавило във времето.
Проектът на новата черква е готов и е дарение от група архитекти, проектанти и инженери, които са пожелали анонимност. Храмът ще се вдига изцяло с дарения на граждани и фирми. По сметката на църковното настоятелство първоначално са постъпили 10 000 лв. от миряни, а девет големи местни фирми са се ангажирали с финансова помощ. Други предприемачи са обещали материали. Настоятелството ще дава точен отчет за всички получени средства и за направените разходи.
Даренията се събират и в две урни, поставени в 150-годишната църква „Св. Димитър” и във фоайето на кметството.
Благодарение на дарители от осем години в общинските училища и детски градини, под ръководството на богослова Лидия Блажева се изучава православие като свободно избираем предмет и в момента в групите има над 100 деца, разказва Венета Стоева от Църковно настоятелство. По думите на от. Иван Плочарски 10 младежи са продължили своята подготовка в Семинарията и Богословския факултет. Към новия храм ще има и помещение за неделно училище.
„Храм ще рече дом Господен, дом Божи. Това е мястото, където човек започва своя житейски път при кръщението и го завършва с опелото, затова е немислимо съществуването на православни християни без дом Господен. От години тук имаше нужда от още един храм, който да събира вярващите, да ги обединява в името Господне, да ги сплотява в едно в неговото име. ”, каза епископ Григорий, който преподаде на радомирци благословението на Светейшия партриарх Неофит.
Словото на викарийния епископ Григорий:
Радостен за нас е този ден, който Бог ни сътвори, с благословението на Негово Светейшество Неофит – Митрополит Софийски и Патриарх Български да положим днес, когато празнуваме празника Благовещение Богородично основния камък за изграждането на нов храм в гр. Радомир и то храм, посветен точно на Благовещение Богородично. Така че, днес когато бъдещият храм ще празнува своя храмов празник, ние се събрахме тук на обща съборна молитва, за да поставим основния камък, т. е. даположим началото за строежа на този храм.
Храмът ще рече дом Господен, дом Божи, дом, в който Господ Иисус Христос пребъдва, дом, в който се събират един, двама и повече човеци на молитва към Бога. Храмът е мястото, където се претворяват обикновените хляб и вино в тяло и кръв Христови и вярващите приемат това тяло и кръв и се причещават с него за опрощаване на греховете и вечен живот. Храмът е мястото, където човек започва своя житейски път при кръщението и миропомазанието и го завършва пак в този храм, където след последованието и опелото се връща в земята, от която е взет. Затова е немислимо съществуването на православни християни без дом Господен. От години тук имаше нужда от още един храм, който да събира вярващите, да ги обединява в името Господне, да ги сплотява и да ги прави едно в Господа Иисуса Христа, както Той Самият заръча, казвайки, че всички ние трябва да бъдем едно в Неговото име, както и Той е едно за своя Отец Небесен. Затова се радваме в този ден. Затова той е радостен, защото се започва строежът на още един дом Господен. Още на едно място ще се прослави името Христово. Още на едно място ще се служи света Божествена литургия, още на едно място ще се прославя Бог и ще се отправят благословия и благодарност за всички велики милости, които Той ни дава при изобилно на нас, човеците.
Храм се строи трудно. Винаги възникват всякакви непредвидени случаи. Винаги разни обстоятелства възпрепятстват градежа на храма. И това е напълно естествено, защото много пречки създава врагът на човешкото спасение, който не иска храмове Господни и не иска Божествена света литургия, не иска човеците да слушат словото Божие и да вярват в Господа Иисуса Христа, да търсят спасение и да се спасяват. Затова винаги храмостроителството е съпътствано от множество пречки, но това не трябва да ни обезкуражава, а напротив, Трябва да помним, че Господ Иисус Христос е Този, който е стопанинът на този дом Господен и когато Бог е с нас,никой не може да бъде против нас.
В този ден поздравявам всички вас от името на Негово Светейшество Неофит – Митрополит Софийски и Патриарх Български, с ччието благословение сме тук. Негово Светейшество поздравява всички – и инициаторите, и тези,които на този етап са се включили с каквото могат за започване на строежа на този храм Господен. И молитствам Всеподателя Бога, щото по молитвите на Майката Божия, Божието благословение и Неговата милост да бъдат върху всички вас.
Дай, Боже, съвсем скоро отново да се съберем отново тук, на това място, където да има величествен храм, който да осветим и който да отвори вратите си както за гражданите на град Радомир, така и за всичките, които ще преминават от тук или ще пребъдват за малко в този град – те да бъдат винаги посрещнати в този дом Господен, който отваря своите врати да ги приютява и под неговите сводове те да могат да отправят необезпокоявани своите молитви към Бога, към Майката Божия, към светиите и винаги да получават от Бога всичко това, което го просят в молитва.
За много години! На добър час! Дано, пак ще кажа, час по-скоро да видиме този храм построен, осветен и отворил своите врати.
Оказа се обаче, че общината е длъжник на Църквата още от 1952 г. В деня на полагането на основния камък на новия храм в Радомир богословът проф. д-р Румен Ваташки, чиито корени са от радомирското село Друган, показа интересен документ. От Него става ясно, че радомирци искали да вдигат нова черква още през 50-те години на ХХ век. За това имало и терен, но народната власт го отчуждила и го придала към двора на електротехникума. Това разкрива в свое писмо от 9 октомври 1956г. до тогавашния патриарх Кирил протосингелът на Софийска митрополия архимандрит Йоан Николов. С него той моли Светейшия патриарх Кирил за застъпничество в новия градоустройствен план да има място и за нова черква. Какво се е случило по-нататък обаче не е ясно. Този факт се оказа известен на местното духовенство, но според отец Иван Плочарски заради сложността на съдебните дела Църквата се отказала да се бори за връщане на имота.
Ето го и съдържанието на писмото, открито от проф. Д-р Румен Ваташки в Държавен архив – София. То е запазено във фонда на Министерството на външните работи, където се пазят документите на Комитета по въпросите на Българската православна Църква и религиозните култове – Ф165,опис 6, арх.110.
Софийска митрополия
Изх. № 3024/ 09.10.1956 г.
До Негово Светейшество Кирил, Патриарх Български, Председател на Св. Синод
Ваше Светейшество,
В гр. Радомир от дълги години е образуван „Фонд за постройка на нов храм” в града, който да бъде посветен на свети равноапостони братя Кирил и Методий.
Фондът е притежавал собствено място, което е било отчуждено през 1952 г. и придадено към двора на Техникума за училищни нужди, без обаче да се предвиди и определи в замяна на отчужденото място друго такова за постройка на храм.
Миналата година в Радомир започнали проучвания за нов градоустройствен план. Председателят на „Фонда за постройка на нов храм” с писмо с вх. № 4789 от 6.VІІ./55 г. до Градски народен съвет – Радомир поискал при новото планиране на града да се предвиди място за нов храм. В подкрепа на тази молба св. Митрополия се застъпи с писмо № 2187 от9. VІІ./55 г. О.Н.С. – София да разпореди до Изпълкома на Градски народен съвет – Радомир да определи място за храма и съветът в отговор на направените постъпки уведоми св. Митрополия с писмо № VІІ-2035а от 5. VІІІ/55 г., че ще удовлетвори искането й за през 1956 година.
С оглед на правилното задоволяване на нуждата от място за нов храм с писмо № 2658 от 17.ІХ/55 г. на св. Митрополия, бе заявлен Изпълкома на Г.Н.С. в Радомирда отрази мястото, записано под № 2483 23.ІV- Комунално стопанство с площ 1860 кв. метра, находящо се на улиците „Бенковски” и „Толбухин” при съседи Методи Миланков и наследниците на Христо Ковачев. С писмо № 6676 от 24.ІХ/55 г. Г.Н.С. – гр. Радомир извести св. Митрополия, че мястото с горепосочените граници е заангажирано за други обществени дела.
През тази година с писмо № 2235 от 23.VІІ св. Митрополия отново замоли Изпълкома на Г.Н.С. –гр. Радомир да нареди потребното,щото горепосоченото място да бъде определено за строеж на нов храм. В отговор на това писмо Изпълкомът с писмо № 4589 от 4. VІІІ/56 г. съобщи, че ще има предвид тази наша молба при приемането на новия градоустройствен план на гр. Радомир.
Ваше Светейшество, имаме сведения от Радомирския Архиерейски наместник, който същевременно е член-съветник при ГНС – Радомир, че градоустройствения план е вече изработен и сега се намира в Проектантска организация при Окръжния Н. С. – София за преглед и одобрение. Освен това имаме сведения, че горепосоченото място е свободно, тъй като М.В.Р. се е отказало да строи на това място. А нуждите за втори храм в града са крайно наложителни, понеже градът в последно време е много пораснал и се развива с посока към гарата. Вследствие на това за християните е много неудобно да се черкуват в единствения храм, който се намира на другия край на града.
Ето защо, синовно молим Ваше Светейшество, да се застъпите пред Министерството на Комуналното стопанство и благоустройство и Градски народен съвет – Радомир, щото в неговия градоустройствен план да се отреди поменатото място , записано на № 2483 23.ІV – Комунално стопанство, като най-подходящо за построяване на нов храм и като равностойна компенсация на отчуждения парцел от Техникума в гр. Радомир.
Целувам св. Ви патриаршеска десница и оставам на Ваше Светейшество смирено во Христа чедо.
За софийски Митрополит,
Протосингел: (подпис)
Архим. Йоан
За отслужване на водосвет и молитвеното последование за случая в Радомир дойде Браницкият епископ Григорий, викарий на Софийския митрополит, придружен от протосингела на Софийска митрополия от. Ангел Ангелов. В чина се включиха и местните духовници от. Александър, от. Димитър и отец Георги Христов, водени от архиерейския наместник на Радомирска духовна околия от. Иван Плочарски.
Полагането на основния храмов камък стана с благословението на Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит.
Гранитният камък с надпис с името на храма и метална капсула с паметна записка на патриаршеската благословия, подписана от духовниците и кмета, бяха положени в предварително приготвен изкоп от протосингела от. Ангел и от. Иван Плочарски.
Намерението е градежът да бъде завършен след три години, а идеята е престояла малко повече от 20, защото е от 1992 г., когато Църквата отстъпила на общината свой имот от 4 декара за разширяване на гробищния парк. По обещанието на тогавашния кмет д-р Георги Димитров, в замяна трябвало да получи терен за нов храм, но това се забавило във времето.
Даренията се събират и в две урни, поставени в 150-годишната църква „Св. Димитър” и във фоайето на кметството.
„Храм ще рече дом Господен, дом Божи. Това е мястото, където човек започва своя житейски път при кръщението и го завършва с опелото, затова е немислимо съществуването на православни християни без дом Господен. От години тук имаше нужда от още един храм, който да събира вярващите, да ги обединява в името Господне, да ги сплотява в едно в неговото име. ”, каза епископ Григорий, който преподаде на радомирци благословението на Светейшия партриарх Неофит.
Словото на викарийния епископ Григорий:
Храмът ще рече дом Господен, дом Божи, дом, в който Господ Иисус Христос пребъдва, дом, в който се събират един, двама и повече човеци на молитва към Бога. Храмът е мястото, където се претворяват обикновените хляб и вино в тяло и кръв Христови и вярващите приемат това тяло и кръв и се причещават с него за опрощаване на греховете и вечен живот. Храмът е мястото, където човек започва своя житейски път при кръщението и миропомазанието и го завършва пак в този храм, където след последованието и опелото се връща в земята, от която е взет. Затова е немислимо съществуването на православни християни без дом Господен. От години тук имаше нужда от още един храм, който да събира вярващите, да ги обединява в името Господне, да ги сплотява и да ги прави едно в Господа Иисуса Христа, както Той Самият заръча, казвайки, че всички ние трябва да бъдем едно в Неговото име, както и Той е едно за своя Отец Небесен. Затова се радваме в този ден. Затова той е радостен, защото се започва строежът на още един дом Господен. Още на едно място ще се прослави името Христово. Още на едно място ще се служи света Божествена литургия, още на едно място ще се прославя Бог и ще се отправят благословия и благодарност за всички велики милости, които Той ни дава при изобилно на нас, човеците.
Храм се строи трудно. Винаги възникват всякакви непредвидени случаи. Винаги разни обстоятелства възпрепятстват градежа на храма. И това е напълно естествено, защото много пречки създава врагът на човешкото спасение, който не иска храмове Господни и не иска Божествена света литургия, не иска човеците да слушат словото Божие и да вярват в Господа Иисуса Христа, да търсят спасение и да се спасяват. Затова винаги храмостроителството е съпътствано от множество пречки, но това не трябва да ни обезкуражава, а напротив, Трябва да помним, че Господ Иисус Христос е Този, който е стопанинът на този дом Господен и когато Бог е с нас,никой не може да бъде против нас.
В този ден поздравявам всички вас от името на Негово Светейшество Неофит – Митрополит Софийски и Патриарх Български, с ччието благословение сме тук. Негово Светейшество поздравява всички – и инициаторите, и тези,които на този етап са се включили с каквото могат за започване на строежа на този храм Господен. И молитствам Всеподателя Бога, щото по молитвите на Майката Божия, Божието благословение и Неговата милост да бъдат върху всички вас.
Дай, Боже, съвсем скоро отново да се съберем отново тук, на това място, където да има величествен храм, който да осветим и който да отвори вратите си както за гражданите на град Радомир, така и за всичките, които ще преминават от тук или ще пребъдват за малко в този град – те да бъдат винаги посрещнати в този дом Господен, който отваря своите врати да ги приютява и под неговите сводове те да могат да отправят необезпокоявани своите молитви към Бога, към Майката Божия, към светиите и винаги да получават от Бога всичко това, което го просят в молитва.
За много години! На добър час! Дано, пак ще кажа, час по-скоро да видиме този храм построен, осветен и отворил своите врати.
Оказа се обаче, че общината е длъжник на Църквата още от 1952 г. В деня на полагането на основния камък на новия храм в Радомир богословът проф. д-р Румен Ваташки, чиито корени са от радомирското село Друган, показа интересен документ. От Него става ясно, че радомирци искали да вдигат нова черква още през 50-те години на ХХ век. За това имало и терен, но народната власт го отчуждила и го придала към двора на електротехникума. Това разкрива в свое писмо от 9 октомври 1956г. до тогавашния патриарх Кирил протосингелът на Софийска митрополия архимандрит Йоан Николов. С него той моли Светейшия патриарх Кирил за застъпничество в новия градоустройствен план да има място и за нова черква. Какво се е случило по-нататък обаче не е ясно. Този факт се оказа известен на местното духовенство, но според отец Иван Плочарски заради сложността на съдебните дела Църквата се отказала да се бори за връщане на имота.
Ето го и съдържанието на писмото, открито от проф. Д-р Румен Ваташки в Държавен архив – София. То е запазено във фонда на Министерството на външните работи, където се пазят документите на Комитета по въпросите на Българската православна Църква и религиозните култове – Ф165,опис 6, арх.110.
Софийска митрополия
Изх. № 3024/ 09.10.1956 г.
До Негово Светейшество Кирил, Патриарх Български, Председател на Св. Синод
Ваше Светейшество,
В гр. Радомир от дълги години е образуван „Фонд за постройка на нов храм” в града, който да бъде посветен на свети равноапостони братя Кирил и Методий.
Фондът е притежавал собствено място, което е било отчуждено през 1952 г. и придадено към двора на Техникума за училищни нужди, без обаче да се предвиди и определи в замяна на отчужденото място друго такова за постройка на храм.
Миналата година в Радомир започнали проучвания за нов градоустройствен план. Председателят на „Фонда за постройка на нов храм” с писмо с вх. № 4789 от 6.VІІ./55 г. до Градски народен съвет – Радомир поискал при новото планиране на града да се предвиди място за нов храм. В подкрепа на тази молба св. Митрополия се застъпи с писмо № 2187 от9. VІІ./55 г. О.Н.С. – София да разпореди до Изпълкома на Градски народен съвет – Радомир да определи място за храма и съветът в отговор на направените постъпки уведоми св. Митрополия с писмо № VІІ-2035а от 5. VІІІ/55 г., че ще удовлетвори искането й за през 1956 година.
С оглед на правилното задоволяване на нуждата от място за нов храм с писмо № 2658 от 17.ІХ/55 г. на св. Митрополия, бе заявлен Изпълкома на Г.Н.С. в Радомирда отрази мястото, записано под № 2483 23.ІV- Комунално стопанство с площ 1860 кв. метра, находящо се на улиците „Бенковски” и „Толбухин” при съседи Методи Миланков и наследниците на Христо Ковачев. С писмо № 6676 от 24.ІХ/55 г. Г.Н.С. – гр. Радомир извести св. Митрополия, че мястото с горепосочените граници е заангажирано за други обществени дела.
През тази година с писмо № 2235 от 23.VІІ св. Митрополия отново замоли Изпълкома на Г.Н.С. –гр. Радомир да нареди потребното,щото горепосоченото място да бъде определено за строеж на нов храм. В отговор на това писмо Изпълкомът с писмо № 4589 от 4. VІІІ/56 г. съобщи, че ще има предвид тази наша молба при приемането на новия градоустройствен план на гр. Радомир.
Ваше Светейшество, имаме сведения от Радомирския Архиерейски наместник, който същевременно е член-съветник при ГНС – Радомир, че градоустройствения план е вече изработен и сега се намира в Проектантска организация при Окръжния Н. С. – София за преглед и одобрение. Освен това имаме сведения, че горепосоченото място е свободно, тъй като М.В.Р. се е отказало да строи на това място. А нуждите за втори храм в града са крайно наложителни, понеже градът в последно време е много пораснал и се развива с посока към гарата. Вследствие на това за християните е много неудобно да се черкуват в единствения храм, който се намира на другия край на града.
Ето защо, синовно молим Ваше Светейшество, да се застъпите пред Министерството на Комуналното стопанство и благоустройство и Градски народен съвет – Радомир, щото в неговия градоустройствен план да се отреди поменатото място , записано на № 2483 23.ІV – Комунално стопанство, като най-подходящо за построяване на нов храм и като равностойна компенсация на отчуждения парцел от Техникума в гр. Радомир.
Целувам св. Ви патриаршеска десница и оставам на Ваше Светейшество смирено во Христа чедо.
За софийски Митрополит,
Протосингел: (подпис)
Архим. Йоан
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.