Батановски манастир - снимка: photo-forum.net |
Намерението за построяването на храма е от години. Още през 2008 г. Общинският съвет в Перник взе решение да се учреди на църковното настоятелство безвъзмездно право на строеж с площ 700кв.м, което включва и двор към храма в градинката зад сградата на местното читалище „Просвета”. Теренът е част от имот - частна общинска собственост с обща площ 4 876кв.м. През 2011 г., когато кмет на Батановци в свой трети пореден мандат беше юристът Петър Пенев, беше известно, че столичен архитект е направил безвъзмездно проекта за черквата, и още тогава фирма изготвяше строителните книжа, за да се финализира подготвянето на необходимата документация.
Председател на църковното настоятелство е о. Иван Плочарски, който като архиерейски наместник на Радомирска духовна околия вече има опит в започването на строеж на черква, защото в Радомир това вече стана. Настоятелството има и открита дарителска банкова сметка.
Новата черква ще бъде със застроена площ от 92 кв. метра. По предварителни сметки за изграждането й ще са нужни около 300 000 лева. Според информация от кмета на Батановци Радослав Банчев финансово дарение е обещано от партия ГЕРБ. Както е известно, част от държавната субсидия за партията се заделя за строежа и ремонта на черкви и манастири, макар да би било по-разумно пари да се влагат в обучението и възпитанието в православия, за да се напълнят черквите и когато храмовете станат тести на богомолния народ той сам ще направи нови, а построените без вяра ще се разрушат бързо като стоят празни. Разбира се, в Батановци ще разчитат на дарения от местното население, както и на бизнеса.
До момента хората от Батановци се черкуват в старата манастирска църква „ Свето Възнесение Господне” ( известна като Свети Спас). Тя се намира в полите на Голо бърдо и се е съхранила от цял манастирски комплекс. Обителта е била важно книжовно и просветено средище в тази част на България.През 16-17 век манастирът е голям книжовен център, в който през 1665 г. йеромонах Гавриил приписва четвероевангелие, съхранявано в Националния църковен историко-археологически музей в София. Била е възстановена след три опожарявания още през 1870 г. По същото време към него е открито и килийно училище, което през 1882 г. прераства в светско. Манастирът е бил действащ до към първите години след идването на атеистичната "народна" власт през 1944 г.
Манастирската църква е дълго време е енорийски храм за Батановци. И до днес местните хора наричат храма „Манастира”. До преди четири години до храма е имало около 300-годишен дъб, който е загинал.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.