Името на архимандрит Зиновий Поппетров е неизменна част от историята на Радомир, но и на страната. Той е поборник в расо, но и активен просветен деятел от Възраждането. Познавал се е с Левски и бил негов пълномощник в Радомирско по комитетските дела. Той е сред малко известните, но много значими българи от пернишкия край. Освен че е участвал в Освобождението на Радомир, за него може да се твърди, че е допринесъл и за реформа в българското образование. Благодарение на неговата културно-просветна дейност през 1872-1879 г. успешно се осъществява приемствеността между новобългарското училище от Възраждането и изграждащата се образователна система в независима България. Под ръководството на архимандрит Зиновий е била създадена и църковна община в Радомир. Днес името му носи начално училище в Радомир.
Размирният възрожденски духовник е роден в семейството на поп Петър и презвитера Велика на 12 август 1838 г. в село Враня стена, днес в община Земен. Като дете със светското име Захарий е пастирче, но от 14-годишен тръгва да учи по възрожденски училища, манастири и духовни школи. През 1856 г., след свада със своя чичо, младият Захарий заминава за Рилския манастир, с което осъществява отдавнашното си желание да се учи на „пение и дълбоки книги”.
През 1868 г. вече дякон Зиновий постъпва в известното богословско училище на остров Халки с помощта на видинския владика Паисий, грък по произход. Скоро обаче напуска Халкидонската семинария, заминава за Белград и продължава образованието си в богословското училище като сръбски стипендиант. Там Зиновий се запознава с дейци на българското националноосвободително движение – Васил Левски, Любен Каравелов, Димитър Общи, Панайот Хитов, войводата Ильо Марков.
През 1872 г. е назначен за учител в Радомир и става наместник на кюстендилския владика Йларион, който го кани да стане епископ на обширна епархия, включваща Кюстендил, Радомир, Пиянец, Кочани, Крива Паланка, Щип, Кратово. Зиновий отказва, защото е силно ангажиран с подготовката на предвиденото за пролетта на 1876 год. въстание. В тази си деятелност включва даже учениците си, които правят патрони в „училищния зимник”. След потушаването на въстанието, комитетските работи в Радомир си намират предатели и размирният поп и още 17 негови сподвижници са тикнати в тюрмата в София, където дочакват руските войски и на 23 декември 1877 са освободени.
Отец Зиновий се включва в четата на Ильо Марков, когото среща в София. Няколко дена по-късно четата се насочва към Радомир и Кюстендил. При Перник четниците се разделят, една част остават в с. Бела вода, а архимандрит Зиновий стига сам до Радомир. След три дни в Радомир пристига кавалерия начело с подп. Задерновски. Комендантът от I Ескадрон Занковски е определен за привременен управител на Радомир. Документи свидетелстват, че през януари 1878 г. архимандрит Зиновий и отец Йоаникий са изпратени в София, за да снабдят с оръжие новосъздадената полиция. Отец Зиновий се включва в четата на Ильо Марков, когото среща в София. Няколко дена по-късно четата се насочва към Радомир и Кюстендил. При Перник четниците се разделят, една част остават в с. Бела вода, а архимандрит Зиновий стига сам до Радомир.
След около три дена в Радомир пристига кавалерия начело с подп. Задерновски. Комендантът от I Ескадрон Занковски е определен за привременен управител на Радомир. Архимандрит Зиновий и отец Йоаникий са изпратени в София, за да снабдят с оръжие новосъздадената полиция-януари 1878 г. По това време Кюстендил все още е зает от турците. В Кюстендилско действат четите на Ильо войвода и на Симо Соколов от Грознатовци. Заедно с подп. Задерновски отец Зиновий стига в София, където се присъединяват към батальон гвардейци и се отправят към Кюстендил. Съвсем скоро градът е освободен.
При съставянето на гражданската администрация в Радомир за окръжен началник е определен щабският капитан Владимир Дельсал. Той организира градски, съдебен и окръжен съвет, както и полицейски пристав и определя отец Зиновий за „преводчик и надзирател”. Но когато руснаците си тръгнали дядо Зиновия се изпокарал с новите радомирски власти, които го прогонили. Подвизавал се някое време в Радомир, а после се посвещава на учителска и просветителска дейност и така до 24.03.1911 г., когато умира в София.
За да се знае знае повече за този забележителен възрожденец голяма заслуга има историкът и краевед Симеон Мильов, който дълги години зрънце по зрънце е събирал историята на живота и подвига на архимандрит Зиновий.
В родното село на размирния духовник Враня стена има паметен знак на мястото на родната му къща, а името му и ликът му са за вечна слава на паметника на загиналите за Родината.
Върху една от снимките, запазени в музея е разказана весела история как даскал от трънското село Зелениград надхитрил дядо Зиновия, който по това време бил назначен от министъра на просвещението за училищен инспектор. Архимандрит Зиновий имал лют характер и даскалите много му се плашели. В трънското село Зелени град имало пълно с дребни дечица школо, а ги учел местният даскал Цона Станков по прозвище Бисмарк. Един ден като видял да се задава от ниското към Зелени град инспекторът, даскалът разпоредил първо отделение да си ходи дома, второ да стане първо и т.н.. Никъде не пишело, че в училището е задължително да има четвърто отделение, но децата трябвало да знаят.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.