Сцената на Кръщение Господне върху купола на фиалата в Църногорския манастир |
В последно време у нас празникът Богоявление се отразява широко в медиите главно със хвърлянето на светия Кръст Господен в река, езеро и даже в морето след отслужване на Велик водосвет, а после смелчаци влизат в ледените води да го извадят или "спасят". Заради народната традиция в Калофер мъже да играят хоро в реката, където свещеник е метнал кръста, нещо като мода заля страната и на много места на Йордановден такова мъжко хоро стана нещо като ритуален танц в течаща вода със силна патриотична нотка. Същината на празника се загуби в новата мода, макар да е ясно, че потапянето на Кръста в течаща вода след Великия водосвет няма освещаваща функция.
Ваденето на кръста от ледени води на Йордановден е наистина стара народна традиция. Тя битува и при други православни народи. В Гърция например, където по градовете има по няколко храма, кръстове в реката потяпат от всеки от тях. В миналото обаче, а и сега в някои малки населени места, свещеник обикаля по домовете на хората и ръси с богоявленска вода.
Възстановяването на този ритуал стана факт тази година в Брезник. Идеята дойде от местния свещеник отец Михаил Станкович. Той е отскоро в енорията. Преди това е служил във Вършец и там на Богоявление хората го канели в домовете си да поръси и да ги освети. Църковното настоятелство в Брезник приело на драго сърце тази инициатива и в продължение на три дни младият свещеник беше в местните институции, фирми, социални звена, че и в домовете на много брезничани. Най-възрастните от тях си спомнят и до днес как навремето поп Борис и другите местни свещеници извършвали такова богоявленско ръсене из целия град. И макар да било време на атеизъм, все пак се намирали хора, които да отворят вратите на домовете си свещеника. Може би тъкмо за това като отслужи Великия водосвет в петъка преди Богоявление, както е по канона, отец Михаил най-напред мина да поръси възрастните хора от старческите домове в града. После по график обиколи фирми и предприятия, където в петъчния ден се работеше и имаше и служители и шефове.
В деня на самия празник се падна така, че отец Михаил трябваше оглави светата литургия в Църногорския манастир "Св Безсребреници Козма и Дамян" над брезнишкото село Гигинци. Там той служи по график като се редуват с отец Константин Стойчев и така двамата хем обслужват енорията в Брезник, хем като ефимерии оглавяват богослуженията в манастира в съслужие с неговия игумен архимандрит Никанор. Както предни години и тая, в Брезник отец Константин в уречения час хвърли кръста в не особено дълбоката река и предварително записаните смелчаци нагазиха във водата, за да го извадят. Тоя ритуал в манастира обаче не се състоя. Там отец Михаил и архимандрит Никанор след празничната света Литургия направиха
Великия водосвет на фиалата в двора на манастира и след като събралите се миряни пийнаха от богоявленската вода, взеха си нафора и бяха поръсени, двамата духовници обиколиха цялата обител. Първо с богоявленска вода осветиха манастирското аязмо, чиито води след усърдни молитви са донесли изцеление на много хора. После минаха през старата църква, параклисите и камбанарията, по манастирските конаци и даже в градината. Едва тогава всички седнаха на братска трапеза, където продължи и духовната беседа, свързана с празника.
В проповедното си слово след богослужението отец Михаил припомни историята на Кръщението Господне – как Иисус дошъл от Галилея до реката Йордан при св. Йоан Предтеча, за да се кръсти от него. Той пристигнал тъкмо, когато св. Йоан разказвал на народа за Спасителя, казвайки: "след мене иде по-силният от мене, на Когото не съм достоен да се наведа и развържа ремъка на обущата Му; аз ви кръстих с вода, а Той ще ви кръсти с Дух Светии". „След тез негови думи Иисус пристъпил да се кръсти, макар да нямал нужда от това, бидейки безгрешен и непорочен, роден от Пречистата и Пресветата Дева Мария и бидейки Сам източникът на всяка чистота и святост, но тъй като Той взел върху Себе Си греховете на целия свят, затова и дошъл на реката, за да очисти тях посредством кръщението.”, припомни в словото си отец Михаил и допълни как Христос е бил възпрян от св. Йоан Кръстител с думите: „Аз имам нужда да се кръстя от Тебе, а Ти ли идеш при Мене?", тъй като духом познал Този, за Когото тридесет години по-рано "проиграл радостно" в утробата на своята майка, поради което и сам поискал да бъде кръстен от Него, като намиращ се под греха на непослушанието, който от Адам преминал върху целия човешки род. Но Господ му казал: "Остави сега, защото тъй нам подобава да изпълним всяка правда". Спасителят дошъл да се кръсти и за да освети естеството на водата, и за нас да устрои за нас купелта на светото Кръщение. Той дошъл при Йоана още и затова, та този, като види слизащия върху Кръщавания Дух Светии и чуе свише гласа на Бог Отец: "Ти си Моят Син възлюблен, в Когото е Моето благоволение"(Марк 1:11) и да бъде нелъжлив свидетел за Христа.
Тази е историята на празника, свързан явяването на Бог и Кръщението на Спасителя, предадена и от светите евангелисти. В безпросветното си православие ние упорито наричаме тези важни и знаменателни празници Йордановден и Ивановден и след мъжкото хоро в зимните реки или просто гмуркането в някой предварително направен гьол, се отдаваме на празнуване на имени дни на Йордановци и Ивановци, каквито у нас има доволно. А докато обикаля по фирми и къщи и ръси с богоявленска светна вода на о. Михаил много му се иска хората да почитат повече Бога, да знаят и спазват неговите заповеди, а това значи да почитат подобаващо и този празник. Богословите са установили, че за освещаване на вода на празника Богоявление говорят още Тертулиап в трактата си „За кръщението“ от около 230 г., св.Киприан Картагенски в средата на 3-ти век, св.Василий Велики през 4-ти век. и други от светите отци. Известно е, че още през 498 г. за нуждите на ефеските християни е написан чин за освещаване на водата в нощта срещу празника Богоявление. До тогава извършването му ставало в полунощ и било свързано с кръщения на големи групи оглашени.
Великият водосвет е едно от най-тържествените последования в богослужебната традиция на Православната църква и се извършва в навечерието на Богоявление и след Литургията на самия празник. Преданието приписва установяването на Великия водосвет от самите апостоли. Потапянето на Кръста в края на последованието символизирало потапянето па Спасителя в река Йордан, но нямало освещаваща функция, както няма и хвърлянето му в реки и езера. Още св. Йоан Златоуст в края на IV век уверява, че осветената с Велик водосвет вода не променя качествата си две и дори три години.

Хората, които са били на Великия водосвет наливат в бутилка от осветената вода и я отнасят в домовете си, за да я съхраняват през цялата година на специално място близо до домашна икона или кандило. Те могат да пият от нея при телесни и духовни нужди, при болест и душевни терзания, но е желателно това да става след поне еднодневен пост, казва брезнишкия свещеник, който продължава обиколката си из града и след празника, докато не поръси навсякъде, където са го поканили.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.