Един от първите законопроекти, който ще гледа в новия сезон парламентът е поправката на Закона за народната просвета за въвеждане на задължителна забавачка за 5-годишните.
Преди ваканцията тя мина на първо четене, но и преди това, и след това се чуват много гласове против задължителния елемент.
Аргументите „за” са ясни – Лисабонската стратегия 2020, добрите европейски практики, нуждата от по-ранна социализация и създаване на нагласа за екипност у хлапетата, по-добра адаптация и езикова подготовка преди постъпване в училище и т.н.
По данни на образователното министерство и сега над 85 на сто от децата на тази възраст са в целодневните детски градини.
Там не са децата от рисковите групи и тези, за които се грижат гувернантки.
Но ако вторите не отидат на предучилищна подготовка родителите им може би ще са в състояние да плащат предлаганата санкция. Докато за другите това няма как да се случи. Та те не са в детската градина тъкмо защото родителите не могат да пащат таксата. А как ли биха платили глоба от 2 000 лева, за това че цигането не ходи на детска градина неговите безработни родители?
Като няма морков, държавата хваща тоягата, каза наскоро по тоя повод социолог.
Депутатите трябва да му мислят преди да приемат закони – дали те ще се изпълняват.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.