Държавна агенцията за закрила на детето – да бъде или не ?

От известно време в правителството се обсъжда идея да бъде закрита Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД). Най-вероятно това е заради икономии. И едва ли някой се е замислил по-сериозно колко, на кого и защо е необходима тази куха структура.

Още повече, че 130 граждански организации от цялата страна, които работят по проблемите на закрила на детето, се обявили категорично против планираното закриване на ДАЗД. От тяхно име "Национална мрежа за децата" е изпратила до премиера Бойко Борисов, вицепремиерите Дянков и Цветанов и до представители на други институции становище в защита на ДАЗД.

Според експертите от неправителствения сектор трансформирането на ДАЗД в комисия към Народното събрание ще доведе до пълен хаос в и без друго неефективната и разпокъсана система за грижа за децата. Съдбата на ДАЗД не бива да бъде прибързано определяна, особено преди 15 ноември 2010 година, настояват от гражданския сектор. Тогава е срокът за предложения от страна на междуведомствената експертна група за цялостна концепция за промени в нормативната уредба за децата и семействата и структурите в системата за закрила на детето.

Доколкото е известно тази работна група готви нов нормативен документ, който засега носи работното име „Закон за детето”.

Реформа в ДАЗД и цялостната система за закрила на детето е безспорно необходима.

Това трябва да стане след широка консултация и обсъждане от специалистите, които работят ежедневно по въпросите на децата и семействата, а не на базата на решения, базирани само и единствено върху финансови показатели, коментират от гражданския сектор.

В същото време много от експертите и почти всички социални работници, които работят с децата на терен, са на мнение, че ДАЗД е ненужна административна единица, защото сега отделите за закрила на детето напрактика работят под шапката на дирекциите „Социално подпомагане”.

През годините на своето съществуване ДАЗД приема стратегия след стратегия. Един от основнитге приоритети в тези документи е намаляването на децата, настанени за отглеждане в институции, но това става изключителбно бавно.

Откакто я има Агенцията, тя не припозна като обект на своята дейност закрилата на всички български деца, а се съсредоточаваше само върху тези в риск, но те и без друго са грижа на други институции.

Съществуването на ДАЗД трябва да се защити с качествено нова филосохфия основана на и сега действащия Закон за закрила на детето, който сам по себе си е добър, но просто не се изпълнява, както впрочем е с много други български закони.