Хрумки, раздумки, рошави мисли: 10 ноември 1989

За първите дни след демократичните промени у нас в Перник, за първите митинги и предизборни концерти, за първата в страната временна управа, за махането на статуята на Георги Димитров от централния площад на Перник разказва първият председател на СДС в града Валентин Пешев.

10 ноември 2009- Градски вестник

Първите събрания на демократите в Перник се провеждат през ноември и декември 1989г.
В Клуба на културните дейци в Двореца на културата се събират инакомислещите тогава перничани, но събранието се проваля, защото спират тока.

След седмица се прави ново събрание. Тогава в ръководството са избрани Кирил Йорданов с прозвището „Тестото" - заради ръководния му пост в държавния хлебозавод, виден член на БКП тогава, юристът Александър Александров, чийто неприличен прякор се обяснява като Сандо с мръсното име, Райчо Радев, който по това време вече е член на „Екогласност" и е ръководител на размирния „Сократовски клуб", Ценко Цветков, избран впоследсдствие за велик депутат.

Тогава перничани се готвят да се включват организирано в провежданите в София митинги.
Райчо Радев предложи групата от Перник да поднесе венец пред мавзолея на Георги Димитров, предложението му се прие, Кирил Йорданов осигури венеца и го поднесохме, спомня си Валентин Пешев.

В първите дни след 10 ноември 1989г. в Перник се възстановяват старите партии - Българската социал-демократическа партия (БСДП) и за председател е избран потомствения социалдемократ перничанинът Белев (Пешев не си спомня малкото му име), а лидерът й д-р Петър Дертлиев гостува на перничани, БЗНС „Никола Петков" и Демократическата партия.

БСДП прави големи предизборни събрания в големия салон на Двореца на културата и в Червения салон в Дома на металурга, на които гости са проф. Александър Чирков и адвокат Петър Корнажев.

В края на март 1990г. първият Координационен съвет на СДС в Перник вече е сформиран и има четирима съпредседатели. Сред тях са Ценко Цветков от Клубовете за гласност и преустройство, Савов от Демократическата партия и Кирил Любенов, който създава в Перник структура на синдиката „Подкрепа". Според Пешев това е станало преди 10 ноември, а събиранията се правели около откритата сцена в парка, пред ресторанта „Байкал".

По това време двете основни политически сили СДС и БСП издават и свои вестници в Перник. Изданието на СДС е в-к „Съвест", а на БСП - в-к „Глас".

Първият председател на СДС в Перник е Валентин Пешев. Той е роден на 21 ноември 1953г. в Разград, но в Перник живее постоянно след 8-месечната си възраст. Баща му е перничанин, а майка му е от Попово. Завършил е Първа гимназия „Хр. Смирненски" в Перник. И след това Химико-технологичния институт в София. Бил е научен сътрудник в НИПКИТОКС към БАН (института към пернишкия завод „Благой Попов"). За известно време е бил изпълнителен директор на пернишката кабелна телевизия „Юнион Телевижън". От 1997 до 1999г. е бил синдик на фирма „Камет" ЕАД ( бившият завод „Благой Попов) , а след това до 2002г. е директор в тази фирма. По-късно и до момента се занимава с електронна търговия и развива частен бизнес. През 1989г. става член на възстановената Българска социал-демократическа партия, оглавена от д-р Петър Дертлиев, като преди 1989г. не е бил член на БКП, защото баща му бил набеден за народен враг като активен член на БЗНС „Никола Петков". Понастоящем Пешев е областен председател на партия „Движение за социален хуманизъм". Преди да се обособи като самостоятелна политическа организация, тази партия беше идейно течение в БСДП.

Валентин Пешев е председател на СДС в Перник от основаването му до август 1992г. Малко преди това, на 12 юли същата година, Пешев координира действията по отстраняването на монумента на Георги Димитров. Междувременно БСДП напуска СДС и по предложение на Николай Слатински, който по това време е председател на Радикал-демократическат партия в Перник, е избран нов председател на Координационния съвет на СДС.

През първата половина на април в Перник се провежда голям митинг на демократичните сили. Трибуната е там, където днес са пилоните. Гост на перничани е Жельо Желев.

На 29 април 1990г. хиляди перничани се стичат на предизборен митинг-концерт на стадиона. Вдъхновено слово против комунистите държи Петър Берон, който по това време е секретар на СДС. Думата вземат и други оратори. Перничанинът Милко Матеев рецитира свои политически епиграми от сорта:

„Държат на гласността
и пернишките шопи.
Един да каже нещо,
друг ще го натопи.

Концертът започва под мрачно схлупено небе на Перник, прехвърчат снежинки, но когато на импровизираната сцена се качват музикантите, грейва слънце. Старите ленти са запазили изпълнения на Михаил Йончев, позабравения дует на Стефка Берова и Йордан Марчинков, култовата група „Ахат" с нейния солист Звезди и пернишките рокаджии от групите „Кракра" и „Перун" .

За депутати във 7-то Велико Народно събрание в Перник са избрани от СДС: Николай Слатински, адвокатът Иван Първанов, Ценко Цветков и Иван Неврокопски и от БСП: Ненко Темелков, проф. Михаил Савов, проф. Кръстьо Горанов и Бойко Георгиев Димитров.

Поради оспорвания избор при мажоритарните кандидати се налага и балотаж.

Адвокатът Иван Първанов

По това време в Координационния съвет на СДС са представени 11 неправителствени организации и възстановени стари партии сред които са : БСДП, БЗНС „Никола Петков", Демократическата партия, , Радикал-демократическата партия, Зелената партия, Клубът на незаконно репресираните след 1945, Клубът за гласност и демокрация, Сдружение "Екогласност", Конфедерацията на труда "Подкрепа", а сред членовете са Валентин Пешев - председател , Евгени Червенков (Зелената партия)- зам. председател, Камен Миланов (БЗНС „Никола Петков"), Петко Симеонов, който по-късно влиза във Временната управа.

Ето как са изглеждали предизборните материали:

Веднага след изборите за 7-то Велико Народно събрание в Перник се формира и първата в страната Временна управа. В нея влизат 11 представители на различни политически сили - 5 са от СДС, 5 от БСП и един е от БЗНС „Александър Стамболийски". Партиите са се споразумели техните местни лидери да не влизат във временната управа.

Едно от най-знаковите събития от това време е отстраняването на 8 метровата бронзова скулптура на Георги Димитров, която се издига на площада пред мемориалния комплекс на миньорите.

Предложението е на Координационния съвет на СДС до Временната управа. Заедно с него са предложени за премахване и фигурите на Ленин пред завод „Стомана" и бюст-паметника на партизанката Цветана Живковна пред Младежкия дом, която обаче остава на мястото си и до днес.

Временната управа създава комисия от архитекти и художници, в която влизат представители на СДС, БСП и БЗНС"Александър Стамболийски". Комисията предлага по естетически съображения фигурата на „вожда и учителя" да бъде махната от площада, защото е подтискаща и въздейства негативно. . Направена е и консултация с автора й скулптора Секул Крумов.

Временната управа прави и анкета сред гражданството, резултатите от която сочат, че 57-58% от анкетираните са „за" махането на фигурата, 20-30 на сто са „против" и останалите са неутрални.

Стига се до решение на Временната управа, според което фигурата трябва да бъде махната и прибрана в „Комуналстрой". От 11-те й членнове 6 гласуват „за", 4 - „против" и 1 - „въздържал се".

Наета е строителната фирма на Димитър Живков, намерен е кранистът, който я е монтирал и специално е докаран от Трън. С организацията е натоварен тогавашният зам. кмет Стефан Костов, а с техническата част - шефът на архитектурния отдел в Общината Емил Димитров. Районът е отцепен от полицейски кордон. Опънати са въжета. За евентуални размирици в началото на ул. „Брегалница" е паркиран полицейски „Москвич", тип „месарка".

Операцията започва на 12 юли 1991г. около 14 часа. Строителни работници започват да подготвят фигурата за нейното махане. Площадът се изпълва с народ. Журналистката Юлия Кулинска организира активните борци против фашизма и плаче при махането на фигурата, спомнят си очевидци.

От новостроящата се сграда на банката идват група очевидно почерпени строители, които също са организирани да пречат на махането на фигурата и те стават първите клиенти на „месарката". При Изчислителния център е паркиран голям кран. Заради създаденото напрежение, тогавашният кмет Любчо Стоилов разпорежда да се прекрати всичко и да се отложи за другия ден.

През това време от БСП се организират на другия ден в 9 часа да се съберат пред паметника на Кракра Пернишки и организирано да протестират. Въпреки разпореждането на кмета, операцията продължава и към 19 часа кранът е прикаран, фигурата е вързана с въже, изскубана е от постамента и натоварена на камион, който я закарва в „Комуналстрой".

А паметникът изглеждаше така:

20 и повече години след 10 ноември 1989г. ние все още не сме сигурни дали „преходът" е завършил. Във всеки случай народната памет се оказва къса за много неща, затова пък написаното слово остава, дано нещо не сме сгрешили. Снимките са най-красноречивият документ на времето.