40 дни десетки хиляди хора излизат по улиците и правителството се прави, че не съществуват. Не подавали оставка, защото в тяхна подкрепа имало 200 000 подписа. Но неподаването на оставка и непоемането на политическа отговорност сега дават картбланш на следващите управляващи да правят още по-отвратителни неща, а това е недопустимо.
Не минава ден, без това управление, което ръководи оглавяваното от Пламен Орешарски правителство, да не сътворява гаф както в кадровата си политика, така и в управленските решения. Примерите са много. Днес е актуализацията на бюджета, вчера беше намерението за продажба на пенсионен фонд „Доверие”, който държи 30 % от пенсионните вноски в размер над 1,8 млрд. лева и засяга 1,3 млн. български граждани, но публичните обяснения тънат в мъгла.
Управляващото мнозинство не може да се прави, че въпросите, на които не е даден отговор, не съществуват или не го засягат.
Пари може да се заемат, има и кредити на доверие, но когато лимитът е изчерпан, процесите са необратими.
Докато сме роби на греха, сме свободни от правдата, но ако се освободим от греха, ще станем роби на правдата (по посланието на св. Ап. Павел до римляните). Толкова ли е трудно да се разбере, че имаме свободата да изискваме да не ни лъжат и обират ежедневно и тези, които са го проумели просто упражняват тази своя свобода. Ако нещо са постигнали 40-дневните протести в София, то е това, че който и да е във властта трябва да знае – повече така не може.
Премиерът Орешарски пита „Ако подам оставка какво да обясня на тези 200 000 души, които ме подкрепят? Ето това да им каже – че повече така не може…. Като има доверие, ще има и пари.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.