А ситуацията в момента е абсурдна. Всеки 6 от 10 българи не са представени в парламента, твърдят политици. Няма действаща опозиция. Парламентът и правителството зависят от капризите на партия, определяща се като националистическа, а в същото време с притеснително поведение
и риторика. Парламентът и правителството са загубили легитимност.
Предлага се изход кабинетът да започне да работи като тип "служебен" и бързо се предприемат предсрочни избори.
От партиите се очаква да сложат цялата истина на масата и добре да осмислят какво вбесява хората.
Хората от протеста говорят разнопосочно. Политическата среда не е организирана, не са формулирано ясно кои са важните проблеми и какви са решенията. Липсва разговор за това, в който да се стопят ледовете и да се изгражда доверие, което в момента е най-дефицитната стока. Някой разказваше виц как Христос слязъл на протестите в София и веднага едни започнали да го подозират, че е пратен от Москва, а други – от американците. Гражданите не искат да чува, а и да виждат партиите. Това го доказват резултатите от частичния вот за кмет на Варна, - само четвърт от избирателите излязоха да гласуват. Това се доказва и от социология на терен, според която половината от протестиращите нямали намерения да упражнят правото си на глас на следващи избори.
А без политически партии демокрацията е невъзможна или поне все още у нас. Партиите са тези, които трябва да приведат в политическо действие исканията на гражданите и желанието им за смяна на системата, каквото и да значи за различните хора това. Мостовете на доверието между гражданите и партиите няма как да се сътворят, ако няма чуваемост, ако няма диалог. Това означава единствено, че разходките по жълтите павета ще продължат и колкото да им се иска на управляващите, протестът няма да се умори. Орешарски може да си припомни колко дълго време останаха на улицата учителите, чиято сЕденка той искаше да разваля.
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Забележка: Само членове на този блог могат да публикуват коментари.