Президентът събирал „люспи”

С наближаването на края на мандата на сегашния президент все повече и повече се говори за т. нар. политически проект на Георги Първанов. Пръв отвори темата не къде да е , а в Перник Бриго Аспарухов. Преди време той се появи, сякаш от нищото, покани на кафе местните журналисти и пръв хвърли бомбата, че Първанов трябва да остане на всяка цена в политиката. Случайно или не бившият шеф на разузанаването (доколкото може да е бивш един разузнавач) го посочи за възможен лидер на БСП отново и това отприщи всевъзможни хипотези.

Сега президентският политически проект , за който всички говорят, но все още не е факт, сякаш постепенно започва да оформя своя профил и да набира скорост. Русофили, царисти, отцепници от ВМРО и икономически дисиденти са привлечени към каузата, съобщават различни медии, като се уточнява, че това са все „отлюспени” от някъде хора. Тук таме и близки до президента особи взеха да се показват публично и да събират публика на различни прояви. През последните седмици Първанов сондирал мнения за т.нар професорска партия "България за всички", която харесал като интелектуален гръбнак на своя проект. Отделно водел активно разговори за подкрепа и с представители на НДСВ.
Има и новина - съвсем скоро се очаква да стартира и
нов пропрезидентски електронен сайт "Аргументи",
който ще бъде медийна трибуна на начинанието. Самият Първанов още не е признал публично за проекта, но разгеле с новия сайт може и да се разбере кои са най-лъскавите „люспи” край него.

15 септември – официален празник

В празничния календар на България се появи нов Ден на цветята.

Просветният министър Сергей Игнатов предложи първият учебен ден да е и ден на букетите.

И как не – при вида на толкова много китки, загънати в разноцветни лъскави целофани, на всекиму сърцето ще трепне – усещането наистина си е като на празник.

„За целия български народ 15 септември наистина е празник. Все още българинът пристъпва в училището като в храм”, обобщи просветният министър.

Първият учебен ден е празник и в съседна православна Гърция. Само че там учебната година не може да започне без водосвет. Затова там православната Църква, а не заповед на министъра определя кога да започне учебната година и това зависи от възможността на свещенослужителите да отидат във всяко училище.

При нас министърът разпорежда във всяко школо първият учебен звънец за годината да удари точно в 9 часа на 15 септември, така че да не може и без друго малкото свещеници да отидат във всяко училище. Пък и никой не ги кани, а и те сами не се натискат.

Вместо молитва, задължително се чете приветствие от министъра. (А някога, макар и за кратко децата в българското училище заедно казвали Молитва за България.)

В едно село, където много години си нямали черква, сега превръщат в храм Божи старото, отдавна закрито училище. Ще й тръгне на образователната система, когато върнем в училището изконните си ценности, а празникът бъде съпроводен с молитва и вяра в Бога, вместо да затриваме училищата в селата и да превръщаме 15 септември в състезание за най-скъп букет.

Лудите не са за връзване

Млада жена сложила край на живота си. Новината е от полицейската хроника, съпроводена с лаконичното обяснение, че е паднала от балкон на 8-мия етаж. Съседи обяснили, че напоследък жената имала психични проблеми.

Съвсем наскоро кмет на малко населено място поиска помощ от по-важните от него управници да се справи с хора, които имат такива проблеми. Жена ходело деби дюс по улиците, а друга носела нож ибила опасна и за себе си, и за околните.

Не е много трудно, човек да рагуби част от разсъдъка си и да изглужда странен в очите на другите.

Едно време на тия хора им викаха нарицателно луди и ги въдворяваха в „Карлуково”. Даже имаше времена, когато съвсем читави хора биваха затваряни в психиатрии по политически причини. Този начин на отношение към психично болните едва ли е бил хуманен и още по-малко цивилизационен. Но и това, което става днес в татковината ни, не е нормално.

Младата жена щеше да е още жива и с близките си, ако не беше оставена на грижите единствено на семейството си. Може би скъпите препарати, които биха я подържали в кондиция, не са били по-джоба на тези, които са я обгрижвали. Да не говорим за дневни интеграционни и рехобилитационни центрове. Нито пък за условия такива хора да са полезни – за другите и за себе си. Крайно време е да разберем, че лудите не са за връзване, а за обгрижване от държавата и от обществото.