Хрумки, раздумки, рошави мисли: Със Сурва в сърцето

Националeн футболист и рейнджър водят сурвакаркарската дружина на село Долна Секирна

Сурва се носи в сърцето. Така възрастен сурвакар с маска поне на 30 години от Пернишко обяснява магията на неизменния поне от 2 000 години празник в пернишките села в нощта на 13 срещу 14 януари, когато по някой стародавен календар е Васильов ден и започва Новата година. Това е нещо като съкровените трепети по изгора, които само се чувстват и не се обясняват с думи. Сурва е в сърцето и на маскираните , и на зрителите, и на стопаните на къщите където сурвакарските дружини минават със старото поверие, че гонят злото, болестите и вещаят берекет.

Сурва е в сърцето и на Боби и Румен. Богомил Савов е обичан в пернишко футболист, играл даже в националния отбор, но след контузия му се наложило да се раздели с футбола и от години е свързал съдбата си с родното си село Долна Секирна. Но и когато тренирал активно, си тръгвал от лагер на националите, за да участва в празника.

Румен Баяка е рейнджър с шест задгранични мисии и до днес разказва как бил в Афганистан точно по тези дни и плакал със сълзи, че няма да е със сурвакарската дружина. Двамата са двигателят на традицията от най-ново време, но дали от скромност или по-скоро с ясно съзнание, твърдят, че всеки човек от групата и всички, които участват в логистиката са важни да я има Сурва и да пребъде.

И тази година дружината се събира на мегдана. Маските са потегнати, звънците - акордирани. Костюмите от ярко червени ленти и обърнати с козината навън кожуси са подновени. Дружината чака гости в центъра на селото, където е вдигната клада, която всеки миг ще пламне. Сурвакарите танцуват с добре оттренираните стъпки и тежестта на звънците усилва ритъма, който се задава и от мощни тъпани. Гости са им групите от селата Чепино и Елов дол. Това е част от новата традиция – да се разменят визити и да се срещат гости. В нощта на 13 януари маскирани групи обикалят селата вече с модерни автобуси и друг превоз и гледката вече не е необичайна.

Миналата година долносекирската сурвакарска дружина била поканена да гостува в софийската Бистрица за Сирни заговезни и сега бистричани, водени от кмета Николай Гюров са гости на празника. Страхотна беше изненада та им като разпознаха в един от маскираните мъже огнеборец, участвал в гасенето на големия пожар на Бистришко бранище. То е така, колкото и да са маскирани мъжете, жените и децата – от пеленачета до ученици в гимназията – в тях се откриват познантите лица.

Кметският наместник на селото Лъчезар Лазов е перфектна мъжка булка.

Цялото семейство на майстора на дървените лица на маските Йордан Йорданов е също в дружината, заедно със сина си Христо, който бил маскиран за пръв път, когато бил на година и половина и оттогава не е пропускал празник. Христо е в дует със своя братовчед Влади и е истинско удоволствие да ги гледаш как вихрено танцуват сурвакарския танц, научен сякаш още когато са се учили да ходят.

Майстор на маски и е бай-Драго от Чепино. В неговото село живеят около 30 човека, но сурвакарската група наброява поне 140 маскирани. Ако на празника на село не се съберат, за пернишкия фестивал, който се прави всяка година на края на януари идват всички от къде ли не, даже от чужбина.

Тази година Богомил Савов и неговите братя не са сред маскираните. Наскоро са загубили майка си – баба Деница, която също е ходела със сурвакарската група до последно, накипрена със 150-годишния си литак. Миналата година тя беше най-щастлива заради удостояването на групата със най-голямата награда на пернишкия фестивал . златната маска. Групата е била на маскаради в Дания, Италия, Словения, Словакия, Сърбия и Македония, два пъти в Турция и на повечето фестивали у нас. От известно време Богомил, подпомогнат от двете си дъщери Габи и Деница, които вече са завършили и работят като IT-специалисти, се е заел да събере историята на сурвакарската дружина от селото и вече има над 220 стари черно бели снимки от празника на село и от участията по фестивали. Той държи кокетно кафене в центъра на селото и там на екран пред постоянната клиентела снимките се прожектират и се разпознават хората по тях. Така се издирват самите участници или техни наследници, за да се търсят още стари фотоси. Публикуват ги и във Фейсбук и от коментарите по тях се събира още информация. Дружината вече има и собствен сайт и така е излязла от сградата на читалището във виртуалното пространство.

На този ден Боби празнува рожден ден на кафенето, което отворил тъкмо на Сурва преди години. Гостите за празника – специалисти от БАН, етнолози, журналисти и любители, са добре дошли и наред със засуканите мезета и купешки напитки на трапезата ги чакат задължителното за празника меню от греяна ракия, вариво от свинско със зеле,

свинска пача

и пържено с туршия и праз свинско.

Зелникът, баницата и питката са домашни и по стари рецепти и са вместо хляб.

Деница и Габи,у накипрени в носиите на покойната си баба, заедно с майка си Таня, шетат около гостите.

Така е във повечето пернишки села. По по-отскорошна традиция кметът на пернишката община – сега инж. Иван Иванов, дава начало на игрите и това се случи в село Лесковец, където беше запален първият сурвакарски огън тази година. После рейдът минава където успее, но веселбата продължава цяла нощ.

На спектакъла на селския площад до маскираните майки и татковци е пълно и дребни дечица. За Мартин, който е на 3 и половина година, това е третата Сурва и той смело крачи до татко си Симеон. После маскираните тръгват да обикалят по къщите чак до другия ден и понякога им се случва да изминат и по 30 километра защото има села с по 10 махали, както е в Долна Секирна.

Напред върви пресъздадена сватба с мъжка булка, а подире са сервашкарйете, мечкарйе или както още се наричат, но не и кукери, които са по-други краища на страната. Случва се, както е в село Гигинци, и булката и младоженникът да се казват Петър.

От пазвата на булката стърчи шише вино, но и защо ли не като навремето на бебета правели винена попара. Там и водачът на групата, наричан с дума нещо като „болюк башия”, но във всяко село звучаща по различен начин, е Петър.

Попът обаче е Ради и толкова колоритен, че макар да е мразовита нощта мнозина рискуват да ги поръси с водата от котлето заради цветущите му наричания. На жените пожелава по няколко мъже да им дадат тази година, на мъжете – да идат в Америка или шефът да им вдигне заплатата.

Дали някой вярва, че сурвакарите гонят злото и болестите е трудно да се каже, но всички, докоснали се до Сурва разбират, че това е коренът и кръвта на предците, загнездени е дълбоко в сърцето на хората от пернишкия край.