Кюстендил - от дълбоката древност към съвремието

Там където е днешният Кюстендил преди 2000 години римляните създават град. Превзели земите на тракийските племена, новите завоеватели завземат старите селища и ги превръщат в твърдини. През вековете около топлите извори на това място израства крепост и се появява важен търговски център. Смята се, че името Пауталия идва от тракийската дума "поте", което значело извор. Древното селище е град с интензивен живот - административен, стопански и културен център на обширна територия. Пауталия получава градски права през 106 г. от н.е. и добавя към името си представката "Улпия" (на лат. Ulpia Pautalia) . През периода от времето на император Антонин Пий (138-161) до император Каракала (198-217) градът сече собствени монети, които са богат източник на информация за обществения живот.

След Миланския едикт от 313 г. Пауталия става епископски център, а нейната градска територия — диоцез на Пауталийската епископия.

Руините на тази крепост се намират на най-високата равнинна част на хълма Хисарлъка, издигащ се на 2 км югоизточно от Кюстендил. Историята разказва, че е построена в края на ІV – нач. на V в., реконструирана е през VІ в. и е просъществувала по време на Първата и Втората българска държава, но е разрушена от османските завоеватели през XV в. А самото име Хисарлък идва от турското име "Асарлък", означаващо крепост. И до днес в подножието му бликат топлите минерални извори. По много пауталийски монети личи лечебния символ на лековитите извори, което говори за тяхното познаване и благотворно използване още от древността.

Древна легенда разказва, че римският император Улпиус Траян заболял тежко от кожна болест и дълги години страдал. Цялото му лице се покрило с рани. Никой не можел да го излекува. Раните започнали да обхващат и тялото му. Здравето му от ден на ден все повече се влошавало. Силите му постепенно го напускали. Тогава една знахарка му разказала за лековитостта на минералните извори. Императорът решил да опита и това средство. Слугите му го донесли на носилка и го оставили край бликащо минерално изворче. От животворната вода силите на императора се възвърнали. Той станал и измил лицето си. Раните му изведнъж изчезнали.Тогава Улпиус Траян вдигнал ръка и казал на своите придружители:” От днес нататък този град с лековити извори ще носи името Пауталия (Изворен град).

Славата на Кюстендил като балнеоложки център за съжаление е останала в близкото минало, но е на път да придобие модерно звучене. Интересът на туристите може да бъде привлечен и най-новата придобивка. Древната крепост се лъска с проект и се превръща в атракция, която дава заявка да е не по-малко привлекателна от Цари Мали град. И ако възстановките при Белчин баня са плод на историческа фантазия, защото не е известно точно как е изглеждала там твърдината, то Акрополът на Пауталия се възстановява такъв, какъвто са го направили неговите строители.

Проектът за възстановяването на крепостните стени е на арх. Юлий Фърков и ръководен от него екип и отлежа известно време, докато се намери финансиране. Парите дойдоха от Публичната известиционна програма за развитие на регионите. С одобреното финансиране от над 4 милиона лева миналото лято започна възстановяване на крепостна стена. Издигнати отново бяха три от бойните кули, които ще послужат и за настаняване на музейни експозиции с ценни артефакти, намерени при проучването на акропола. Докато строителите вършеха своята работа, и археолози правиха проучвания в района на калето. Те откриха множество антични монети, върхове на стрели и части от стари оръжия, огромни керамични делви за съхранение на хранителни продукти, които вече са подредени край възстановените римски стени.

Още през лятото се заговори, че строителите са намерили античен камък, който зарежда с положителна енергия като стъпи върху него и първите мераклии изпитали чудодейните му свойства веднага. Според преданието такива камъни имало само на още 2 места в Европа.

Археологическите проучвания на крепостния хълм са започнали още през 1906 – 1907 година от акад. Йордан Иванов, чието име не случайно е приел Регионалния исторически музей в Кюстендил. Проучванията продължават през 60-те години на ХХ век и в тях участва и авторът на проекта арх. Фърков. През 1968 – 1973 година е извършвана консервация, а преди четири години със средства от европейски проект са направени и около 70 метра консервационен надзид. Всичко направено до момента беше запазено, а възстановителните работи направени осветени посетителски пътеки. Художествено осветление ще направи мястото още по-атрактивно, особено през тъмните часове на денонощието.

Проедстои до първа пролет да се обособи място за представления с капацитет от 300 места по подобие на гръцки театрон. Непосредствено до крепостната стена ще има и посетителски център, а местната власт вече работи по създаването на достатъчно парко места. Накрая се предвижда да се издигнат 25-метрови пилони за българското знаме и флага на община Кюстендил.

Още преди официалното си откриване обновената крепостната стена на „Хисарлъка” привлича посетители. През почивните дни около отминалите празници, въпреки ниските температури, десетки жители и гости на града се изкачиха на хълма, за да видят реновираната крепост. Мнозина се похвалиха във Фейсбук със селфита край възстановените бойни кули и надградената крепостна стена на Акропола на древна Пауталия.


За посетителите на хълма привлекателен може да бъде и общинския зоопарк. Неговите обитатели са приятна гледка за малки и големи, а самият зоопарк е добре обгрижван и приятен за разходка.

Хълмът Хисарлъка и е лесопарк. За негов създател се сочи лесовъдът Йордан Митрев (1866-1936). Близо до възстановената римска крепост е и неговият бюст паметник. На лесовъда се приписва и заслугата за рядко срещана гора от вековни секвои в местността Ючбунар. Ако любителите на вековни дървета, привлечени от поверието, че от тях се черпи жизнена енергия, искат да видят тази гора, ще трябва да си намерят водач, защото до нея се стига по горски пътеки, които от първи път трудно ще бъдат намерени.

Възстановената крепост може да стане отправна точка за приятна разходка из този район не само по време на традиционни празници в културния календар на общината. През пролетта в центъра на празник е черешата, а есен на ден, посветен на плодородието, може да се види цялото изобилие от плодове, което ражда тази земя. Но и в обикновени дни Кюстендил е готов да посрещне гости и да покаже антични обекти, старите бани и минерални извори, специализирани музейни експозиции на различни места в града. По централната градска алея може да се пие кафе и да се хапне. Достатъчно са и леглата в кокетните семейни хотели и в тези, които са от още от времето на соца, но вече са частни. Някои от тях са захранени с минерална вода.

Градът и околностите са богати и на обекти за поклоннически туризъм. Като оазис на православието е средновековната черква „Св. Георги”. Със консервираните си стенописи и живописния си двор, тя е привлекателен религиозен музей, а непосредствено до нея в отделна сграда е подредена експозиция от икони от различни времена, събрани и съхранени от черкви от региона.




Наскоро в Кюстендил беше открит и Център за подпомагане на местните занаятчии и традиции. Освен като средище на майсторите на народните занаяти, центърът е привлекателен и за туристите, защото предлага за продан произведеното от местните занаятчии. Идеята е на Регионалната занаятчийска камара да има ателиета за тъкане на стан, за плетене и рисуване. Така тайните на занаятите ще се предават на следващите поколения, които искат да се научат. Ще се създаде възможност и туристите в града да научат за местните занаятчийски традиции. Замисълът е демонстрациите да се правят в специални шатри, разположени на различни места в града.