Керамик-икономист със звънци на кръста

Хлопатарите от сурвакарските маски ги има само в България, твърди Влади Стоянов

От 2013 година запазената жива от хилядолетия в повечето пернишки села народната традиция „Сурва” е национална номинация за вписване в регистъра на живи човешки съкровища на ЮНЕСКО. Очаква се това да стане тази година. Това може и да не е важно за много хора, но истински вълнува младият мъж Владимир Стоянов. Той е с корени от брезнишкото село Долна Секирна. Има бакалавърска и магистърска степен от Художествената академия – завършил е „Керамика” при проф. Ивана Енева. Работи обаче като икономист, защото след Академията изкарал за всеки случай и една магистратура в СУ „Св. Климент Охридски”.

Това е скучната част от неговата биография, защото 29-годишният Влади е свързал и изкуството си, и голяма част от битието си със Сурва и сурвакарските игри. Тази страст той е наследил от вуйчо си Йордан Йорданов, който е признат майстор на дървените лица върху големите сурвакарски маски, които маскираните носят на рамене, за да скрият зад тях лицата си. Като малък Влади малко се боял от страховитите маски и цялата шумотевица и шарения на сурвакарите и рядко е бил част от игрите. Гледал обаче как вуйчо му приготвя братовчеда му Христо с костюм и маска още от съвсем малък. После започнал да помага в правенето на маските и сега сам признава, че едва през 2008 г. се нагласил в сурвакарски костюм и маска и станал част от сурвакарската група. Оттогава Влади е винаги с дружината – и на празниците на село, и по време на изявите на фестивали и празници у нас и в чужбина.

Както е известно, на кръста си сурвакарите носят нанизани на колан огромни звънци – хлопатари и чанове. За себе си Влади съзнателно е избрал да има само хлопатари. По време на своята магистърска работа той направил щателно изследване и открил, че такъв вид звънци нямат аналог по света и са характерни само за България , а в родното му Граово са като истински музикални инструменти. За дипломирането си той направил инсталация от 111 хлопатара, вдигнати на 2.4 метра височина, а когато я монтирал и на изложба с други студенти на „Шипка” 6 показал и пърформанс, като със жици, в които сам се оплел, накарал керамичните звънци да произвеждат колоритна музика. За направата им използвал специална японска технология, така че да са по-колоритни и мелодични, но наред с това направил и една анотация за Сурва, за да научат зрителите му повече за обичая и да не бъркат сурвакарите с кукери, които са друг обичай – по други краища на страната и по друго време на годината. А хлопатарът заслужава да е български символ и национално нематериално съкровище, казва убедено младият керамик-икономист.

Такъв хлопатар Влади подари лично на министъра на културата Вежди Рашидов по време на пресконференция в министерството за представяне на предстоящото 24-то издание на Международния фестивал на маскарадните игри, който ще бъде в Перник от 30 януари до 2 февруари. За юбилейното 20-издание на пернишкия маскарад той е направил такива звънци за всички официални гости.

Влади участва във фестивала маскиран вече шест години. И така както е приел традицията от

своя вуйчо, я предава на племенника си Явор. И Влади, и семейството на сестра му живеят в София, но 8-годишното момче ходи с вуйчо Влади на всички изяви на сурвакарите. Хлапето беше сред маскираните и в Министерството на културатаа, тъкмо с идеята отново да се покаже, че традицията е жива и се предава от поколение на поколение и тъкмо тя е живото човешко съкровище, очакващо признание от световната културната организация. Много искам да стане ясно, че признанието от ЮНЕСКО е за обичая, а не за фестивала, казва Влади. А портрет на вуйчо си с маска на фона на цялата група Влади показвал на изложба в испанския град Билбао, където е бил на шестмесечна специализация през 2008г. и участвал в международно бианале.

Тази година той няма да бъде сред маскираните, а ще е най-младият член на фестивалното жури. Според статута на маскарада сред журиращите представянето на маскираните се включва и представител на групата, която предната година е била удостоена със „Златна маска” – най-голямата награда на пернишкия международен фестивал, която сурвакарите от Долна Секирна получиха миналата година. Като специалист по планиране в голямата бирена компания „Карлсберг” му се налагало да работи с много хора и от различни страни , но участието си в журито приема като предизвикателство, защото му е любопитно как между толкова много участници ще се изберат най-добрите и как ще се оценява съхраняването на традицията. Надява се да натрупа и нови творчески идеи, защото, както сам казва, керамиката за него е страст. Като икономист изкарва пари за живота, но има сериозни творчески планове за най-близкото бъдеще, които засега не споделя. Свои произведения е показвал в много изложби. Преди няколко години в Истанбул неговата инсталация привлякла вниманието и на местни медии. Най-голямата си изява направил преди години в Долна Секирна. Сам подготвил голямата зала в местното читалище, замислена някога като театрална и кино зала, но не доживяла да бъде завършена. Там подредил почти цялото си творчество до момента в благотворителна изложба за ремонт на читалищната сграда, която е и нещо като дом на сурвакарската група. С помощ от приятели направили добра организация и за откриването дошли много хора, а щедрите им дарения натрупали достатъчна за ремонта сума и след обновлението Влади изрисувал сурвакарски мотиви по стените. Маските ни са само за празника обаче, иначе трябва да ги свалим – особено в политиката, но и в живота, казва младият мъж. Заради това свое убеждение по време на пърформанс в Художествената академия той напрал на парчета най-хубавата си керамична маска, която ваял месец и половина.